Българският театър влиза в сферата на услугите - защото, когато си зависим от потребителя, обслужваш неговите вкусове и нагласи, не можеш да бъдеш нещо повече, каза в интервю за БТА театроведът Анелия Янева.
Според нея театралната гилдия, вместо да опита да защити своите извоювани територии, да отстоява значимостта на обществената си роля, гледа единствено да се приспособява и да оцелява. Театрите се стараят непременно да се харесат на публика - къде по-достойно, къде с цената на компромиси. Когато в театрите не използват известни имена (театрални мечки) прибягват до най сигурното - класиката.
"Изобщо не може да става дума за нови тенденции, за някакви естетически търсения, а именно по този начин можем да се равняваме със случващото се по сцените извън България. Там театърът е много силен глас в обсъждането на социалните и политическите проблеми", заявява Анелия Янева.
Според нея, ако се правят някакви по-радикални театрални жестове, те са в резултат на индивидуални усилия на някой режисьор или на някой театър, но това не е тенденция. Започват да изчезват и малкото места, където имаше шанс да се появи нов вид театър. Театроведът завърши интервюто, като изброи най-запомнящите се спектакли, според нея, за почти изминалата 2014 година.
"Каквато ти ме искаш" - заради интелектуалното предизвикателство, каквото все по-малко автори предлагат. "За теб" - заради изцеряващата доза обич, упование и кураж, с която зарежда. Изобщо спектаклите по пиеси на Яна Борисова би трябвало да се предписват с рецепта като универсален лек. "Скъперникът" от Молиер на Лилия Абаджиева в "Зад канала" - заради респектиращия професионализъм - това също е рядкост напоследък -който, оставайки верен на произведението, го представя живо, с (привидно) ефирна лекота и завладяваща игривост. И заради невероятните актьори.
Спектакълът се появи в самия край на 2013 г., затова го причислявам към тазгодишния театрален афиш. "Брудершафт" от Анатолий Крим на Асен Шопов в Театър 199 - заради безхитростната и трогателна история, в която е събрана толкова житейска мъдрост, и заради забравеното усещане какво всъщност е добрият театър", заяви Анелия Янева.