Виковете "Ура!" и "Да живее!" нямаха край

Ние, българите, можем да се гордеем, както с прекрасната си природа, така и с величавата си история. Българското население е било непримиримо, с неистов порив към свободата. Спечелени са не една и две кървави битки на бойното поле. През 1876 всички българи се мобилизират въоръжени и въстават срещу поробителите на Османската империя. Тогава избухва Априлското въстание. Но какво е битка, без знаме. Тогава едно 20-годишно момиче ушива символа на непримиримия, смел и свободолюбив български дух. 

Райна Попгеоргиева Футекова-Дипчева, известна като Райна Княгиня, е българската учителка, ушила главното въстаническо знаме на Панагюрски революционен окръг за Априлското въстание. В деня на обявяването на въстанието тя го развява редом с Бенковски.

Райна Футекова е само на 20 години, главна учителка в девическото училище в Панагюрище, когато Георги Бенковски ѝ предлага да ушие знамето на Априлското въстание.

Лъвът на знамето е нарисуван от Стоян Каралеев (Баненеца) по образец на лъвчето, отпечатано на корицата на Устава на БРЦК, а буквите са изписани от Иванчо Зографа. Освен надписа "Свобода или смърт" в долния край има и две букви — "П" и "О" (за "Панагюрски окръг").

На 22 април — деня на освещаването му — Райна Футекова му пришива приготвени през нощта пискюли. Размерите на знамето са 2 на 1,5 м, има две лица и е поръбено със сърмена ивица. Освещава се отсвещеници от града и околните села. Райна описва по следния начин шествието след освещаването на знамето:

"На втория ден на свободата знамето бе довършено. Тогава, по желание на гражданите, трябваше да го взема на ръце, да препаша сабя и револвер и да седна на избран кон, за да премина през целия град и да оповестя на събралия се по улиците народ, че петвековното турско иго е отхвърлено завинаги. Това беше най-тържественият ден на нашата кратковременна свобода. Беловласи старци, редом с невръстни деца, вървяха навсякъде след мен, пееха любими народни песни. Жени, девойки и старици хвърляха върху нас толкова много ухаещи и разноцветни букети, че целият път беше постлан с тях като великолепен килим. Виковете "Ура!" и "Да живее!" нямаха край. Тази тържествена процесия продължи до вечерта."

За честването на 25-годишнината от Априлското въстание Райна Княгиня ушива три нови знамена — копия на оригиналното. Запазени са само две от тях (във Военноисторическия музей в София и в родната ѝ къща вПанагюрище), третото копие изгаря по време на бомбардировките над София през Втората световна война.

Райна Футекова е родена на 18 януари през 1856 г. в Панагюрище.

След Априлското въстание е заловена от турците и подложена на тежки страдания: бита, малтретирана многократно и оставена на хляб и вода повече от месец в Пловдивския затвор. За участието ѝ във въстанието и последвалия затвор разказва Захари Стоянов в Записки по българските въстания, Райна присъства и в репортажите на Джанюариъс Макгахан.

След намесата на европейските дипломати, Райна е освободена и изпратена да учи в Москва. Там учи три години медицина и става акушерка - първата дипломирана акушерка в България. Написва своята "Автобиография", излязла най-напред на руски език. Едва през 1934 г. е преведена на български, като това е първата книга върху Априлското въстание.

В Москва Райна успява да уреди чрез жените от Дамския благотворителен комитет възпитанието на 32 панагюрски сирачета, сред които е и по-малкият ѝ брат. Райна Футекова е поканена от митрополит Климент за учителка в Търново. Три години по-късно тя се връща в Панагюрище, омъжва се за Васил Дипчев, който е кмет на града. Преместват се в Пловдив, но по времето на Стефан Стамболов Дипчев (като краен русофил) не може да си намери работа.

Имат 5-има синове - Иван, Георги, Владимир, Петър и Асен. Райна осиновява и едно момиченце — Гина. През 1898 Васил Дипчев е избран за народен представител и семейството се премества в София. Умира скоро вследствие на политическо преследване и побой в Черната джамия и Райна остава с шест деца, най-голямото от които е на 13 години. Работи предимно в кварталите "Орландовци" и "Малашевци". Поддържа тесни връзки с Венета, вдовицата на Христо Ботев.

Умира 61-годишна на 29 юли 1917 г. Райна и Васил Дипчеви имат петима синове - всички офицери от Българската армия - генерал Иван Дипчев, Георги Дипчев, Владимир Дипчев, Петър Дипчев и полковник Асен Дипчев. 

Априлското въстание избухва на 20 април в Копривщица и е организирано от Българския революционен централен комитет (БРЦК). Въпреки че е неуспешно, то представлява своеобразен връх набългарското националноосвободително движение. Днешните оценки са, че въстанието, макар и незавършило с военен успех, постига друга своя основна цел - политическата, т.е. народният бунт за независимост намира силен отзвук в Западна Европа и Русия.