Деян Донков: изкусител, кръвопиец, зоофил и Хитлер

С умерени аплодисменти приключи премиерата на балетния спектакъл "Дневникът на Дракула” в петък, 24 февруари, на сцената на Музикалния театър в София. Постановката, със специален гост балет "Арабеск” и солисти актьорите Деян Донков и Биляна Петринска се явява една модерна интерпретация на старата легенда за прочутия вампир, който е поставен в контекста на съвременния свят.

"Спектакълът е много сериозен, защото разглежда желанието за власт през секса и кръвта като основен носител на генетичната ни предопределеност. Започваме с личното и стигаме до общото - навсякъде побеждава по-силният на базата на насилие и манипулации. И така се стига до един свят, в който всички взаимно се консумираме, без да ни доставя винаги особено удоволствие...", представи идеята си екипът.

В "Дневника на Дракула” господстващият вампир (в ролята Донков) всъщност се явява една метафора на едрия бизнесмен, на политика, на всички онези фигури на властта, които изсмукват кръвта на хората и ги правят бездушни чудовища – точно като тях самите.

Хореографът Мила Искренова и арт директорът Никола Налбантов се опитваха да втълпят тази идея на публиката посредством много ясни и на места леко пресилени метафори, чрез определена хореография, монолози и леко странна визуализация.

Видяхме как образът на Донков се видоизменя няколко пъти, като той хем е вампир, хем изкусител, който подмамва невинните девойки и изпива кръвта им, хем влиза в ролята на политик, който уверено агитира човеците да гласуват за него.

Фон на всичко това бе мащабна мултимедия, която редуваше картини с кървави петна, архивни кадри от речите на Хитлер пред националсоциалистическата партия и откъси от компютърни игри, тип Кънтър Страйк, които показваха изтреблението на "лошите” вампири.

Екипът не пропусна да покаже образността на своя герой, пречупена и през сексуалната призма. На сцената Донков правеше секс до дупка както с безсмъртните, така и с човеците. Той зачекна проблема за безхаберното отношение на съвременния човек към природата, като облада цял куп застрашени видове и след това безскрупулно ги постави като трофеи на стената на луксозния си замък. Той предава на своите кръвожадни подчинени и Жената (в ролята Биляна Петринска), които я изконсумират – пряко и образно казано, и след това изплюват.

И като заговорихме за ролята на Петринска, тя бе неочаквано семпла и кратка. Актрисата се появи само няколко пъти – първо като журналистка, която интервюира вампира политик, след това като опорочена и позахабена артистка, накрая като сдъвкана от живота жертва – образи, с които, според Мила Искренова, се асоциира всяка съвременна жена.

Що се отнася до балет "Арабеск", ролята им в тази компилация между драматичен театър и танцово изкуство бе не по-малко важна от тази на двамата актьори.

Искренова бе заложила на една повтаряща се в различните сцени хореография с резки, на места прекалено образни, движения и с очевидна липса на синхрон – ефект, който по принцип е доста типичен за съвременното танцово изкуство, но пък е нещо ново за стилистиката на самата трупа.

Полуголите танцьори също трябваше да се превъплътят в няколко различни образа – от вампири, през хора, та чак до горките животни, които Дракула така безскрупулно изнасили. Трудно би могло да се каже, че това е най-доброто, на което са способни от "Арабеск", но на фона на драматургичните качества на постановката се справиха добре.

Единственото, което наистина стоеше добре и не търпи забележи, това е музиката, дело на Емилиян Гацов – Елби. Внушителна и добре премерена, тя всъщност казваше много повече от използваните визуални изразни средства.

Като цяло, "Дневникът на Дракула" се явява по-скоро овца във вълча кожа, отколкото спектакъл, който би трябвало да гледа всеки. От друга страна, това е първият опит за смесване на драматичен театър със съвременно танцово изкуство у нас, така че нещата биха могли да претърпят позитивно развитие с течение на времето.

Можете да гледате "Дневникът на Дракула” на 10 март на сцената на Музикалния театър, София.