Дисекция на българския лекар от Иво Сиромахов

На сцената на Сатиричен театър "Алеко Константинов" пръска кръв, подхвърлят се черва и се размятат скалпели. Разразява се безпардонна касапница, чиято цел е да спаси сърцето на човек. Разбира се, става дума за новата премиера "Операцията", която обаче би могла да бъде реалността в една мила родна операционна зала.

Автор на пиесата е Иво Сиромахов, режисьор е Борис Панкин, а в ролите са Мариан Бачев, Тони Минасян, Орлин Горанов (не пее!), Жанет Иванова и Добрина Гецова. Декорът е дело на Иван Токаджиев, костюмите – на Петър Митев, а музиката е на Евгени Господинов. Пластичният грим, който няма начин да не забележите, е изработен в ателието на Димитър Коклин.

"Операцията" действително може да се стори на много хора брутална. Но не заради гореизброените действия, включващи кръв, карантия и рязане на "плът", а заради това, че разкъсва, добре сдъвква и грубо изплюва почти магическия мит за лекарите като за някакви непокварени лечители в бели престилки, живеещи и дишащи единствено и само за добруването на своите пациенти.

Лекарите са нормални хора, които след дълги години учене и практика са извоювали правото си да лекуват други хора. Лекарите са като всички нас. Гледат футбол, псуват на майка, задяват се, карат се, пият алкохол и пушат цигари, правят секс, ходят до тоалетната.

"Операцията" е именно това - нагледен разрез, който показва как евентуално може да премине една операция в една болница в един град. Едно обаче е абсолютно сигурно - действието се развива в болница в България.

Здравната каса е все същата гад, която пари не дава, а експертите от министерството са някакви странни същества, които никой не разбира, но трябва, защото зависи от тях. Пиесата е писана преди две години и, както споделиха от екипа, нищо не се е променило и всичко си е все така актуално. Което е хем добре, хем е зле.

На сцената трябва да излязат хирург, анестезиолог, асистент и операционна сестра. И едно тяло, което чака да бъде оперирано. Но понеже "няма такава държава", анестезиологът и асистентът се бавят, защото запиват "при Бай Данчо", а оперативната сестра е проста народна мома, която взима 350 лв. заплата, но слава Богу, си има богат мъж да ѝ дава пари. Това не ѝ пречи да се отърква в докторчетата около нея и да им застава на колене в по-интимна обстановка.

Целият екип, разбира се, започва да си върши работата, замесвайки добре важната операция с други още по-важни теми като това Левски или ЦСКА е по-велик отбор, колко пари да поискат за упойката от роднините, какво си е купила сестрата-мацоранка от мола и т.н.

В повечето време "Операцията" е разплакващо смешна, защото представя една хиперболизирана и едновременно с това подозрително позната обстановка. На моменти "Операцията" е толкова груба, че не ти остава нищо друго освен да се смееш, защото това просто не може да е истина. И въпреки че "няма такава държава", трябва да си свършим работата, "защото мачът почнА". Това е положението.

Основният проблем на постановката идва в нейния край. Режисьорското решение да се допише един драматичен монолог, който да "успокои топката", разваля изцяло черния хумор, просмукал се в представлението. Екипът ясно заявява, че това е едно художествено произведение, което преминава през автора, а не е документално, не е източник на истинна информация. Чисто и просто измислена пиеса. И въпреки тези твърдения накрая екипът гръмко се извинява на всички лекари посредством осезаемата финална кръпка. За какво е тя? За всеки случай ли? Ако все пак някой се е докачил, да му обясним, че сме се шегували? Излишно е. Излишна е и кратката авторска поява, но тя е по-разбираема.

Ако харесвате изказа и хумора на Иво Сиромахов, "Операцията" ще ви допадне. Ако сте твърде чувствителна натура и ви прилошава от кръв, може би ще се чувствате некомфортно. Но при всяко положение едва ли ще усетите нужда някой да ви се извинява. Не и за това, че ви е разсмял.

До края на годината можете да гледате "Операцията" на сцената на Сатиричен театър "Алеко Константинов" на 30 ноември, 12 и 28 декември