Европейското кино - далеч от мола

Кинофестивалът "Дни на Европейското кино” започна вчера, 9 май, с прожекцията на филма на "Подслон” на Драгомир Шолев.

На дискусията, проведена по-рано през деня, на тема "Как правим кино в Европа?” режисьорът разкри, че се е хванал на бас, че няма да има сериозен интерес към прожекцията в зала 1 на Националния дворец на културата. Влизайки в салона в 19.30 ч., установихме с радост, че Шолев е загубил баса.

Дали привлечени от безплатните прожекции или от чист интерес към новото българско кино, зрителите с нетърпение заемаха местата си. Тази гледка се оказа пълен антипод на думите, които сценаристът на "Подслон” Разван Радулеску сподели по време на дискусията.

България и Румъния

Румънецът не се поколеба да заяви, че като цяло румънците не се интересуват от кино и свидетелство за това е ниската посещаемост в киносалоните, дори и на популярните холивудски продукции. Подобна ситуация той вижда и у нас, където интересът към родното кино все още не е толкова сериозен. Самият Шолев призна, че "Подслон” е гледан от 5000 души, но това не го спира да твори, защото иска да задоволи собствения си вкус и да го сподели с останалите.

Лентата няма комерсиален успех у нас, но има такъв в арт салоните в чужбина. Припомняме ви, че проектът се радва на 22 награди, което го нарежда в списъка с най-успешните и ценени в чужбина български филми.

Радулеску развенча мита, че само филмите на националния език, които са направени за забавление, могат да напълнят киносалоните у нас и в Румъния. Според сценариста дори и най-добрите холивудски имитации не биха могли да сторят това, защото хората просто не се интересуват от кино.

Румънецът заяви, че не се интересува от парите на зрителите, а от това дали те ще счетат времето, прекарано в гледането на филма, за пропиляно. По думите му новото кино трябва да бяга от повтарянето на стари рецепти, а да търси нов език, с който да стигне до зрителите.

Другият сценарист на "Подслон”, холандката Мелиса де Рааф, потвърди, че човек никога не знае какво ще се хареса на публиката. Най-доброто, което един екип  може да направи, е да покаже това, което мисли. Все пак тя подчерта, че в Европа  не разполагаме с толкова големи бюджети за филми, така че няма шанс да се съревноваваме с Холивудските продукци, но и реално европейските режисьори не искат да вървят по утъпкани пътеки.

Проблемът с липсите

Проблемът с липсата на интерес към европейското кино у нас, се крие в това, че публиката няма достъп до тези филми, освен в рамките на филмовите фестивали, като София Филм Фест и Киномания. Огромната пропаст между режисьорите и аудиторията се дължи и на липсата на арт кина, които да показват новите ленти, създадени в рамките на Европа.

В Румъния има само едно подобно арт кино, разкри Радулеску. В България ситуацията е подобна. Срещите между създателите на филми, журналисти и публика почти отсъстват. Такива срещаме предимно в рамките на фестивалните прояви.

Единствената подобна практика извън двата големи фестивала съществува в София Филм Фест за учащи, където ученици и студенти имат възможност да споделят впечатленията си и да зададат своите въпроси. Единичните прояви обаче са само малка крачка към формирането на младата кинокритика и към възпитаването на интерес към европейското филмово изкуство.

Арт кината днес са далечен мираж от социалистическото минало. Междувременно ленти от рода на "Шпионски свалки” се хвалят с повече посетители, отколкото филмите на Камен Калев и Драгомир Шолев. За съжаление вкусът към доброто кино не се възпитава в мола.