Животът като игра на шах

От днес на българския книжен пазар може да бъде намерена забележителната "Шахматна новела" на Стефан Цвайг.

Написана е между 1938–1941 г., докато авторът е в изгнание в Бразилия. Това е последната му и най-известна творба.

Първото издание излиза на 7 декември 1942 г. в Буенос Айрес в много ограничен тираж – едва в 300 екземпляра. В Европа е издадена година по-късно първо в Стокхолм, а първият превод на английски език е в Ню Йорк.    

В Германия книгата излиза едва през 1974 г. в джобен формат с меки корици и веднага се превръща в бестселър. Продадени са над 1,2 млн. броя. 70 години по-късно е преведена на над 25 езика. Новелата изследва психологическите дълбочини на два коренно различни свята.

Светът на един човек., прекарал месеци в изолация и под психическия тормоз на Гестапо, който се сблъсква с повърхностния свят на богатите пасажери. Дори шахматните партии в началото между Чентович и пътниците са само повърхностно забавление и доходен спорт, но при появата на д-р Б. играта придобива маниакален характер, превръща се в болестно състояние, заплашващо от лудост.

Самата игра на шах не е основната тема, правилата и тактиките са фонът на човешките и междуличностните проблеми.

Анотация

В тази игра се обединяват по неповторим начин всички противоположности - тя е древна и вечно нова; механична в своята основа, тя довежда до победа само с помощта на въображението; ограничена в тясно геометрично пространство и в същото време безгранична в нейните комбинации; непрестанно развиваща се и въпреки това безплодна; мисловна дейност, която не води до никакви резултати; математика, която не изчислява нищо; изкуство без творби; архитектура без строителен материал и въпреки това, както е доказано на дело, издържала изпитанията на времето много по-успешно от всички книги и художествени произведения. Това е единствената игра, която принадлежи на всички народи и на всички епохи, а при това никой не знае името на божеството, донесло я на земята, за да разсейва скуката, да изостря сетивата, да ободрява душата. Къде е нейното начало и къде – краят й.

Стефан Цвайг е австрийски писател, роден на 28 ноември 1881 г. във Виена в еврейско семейство на заможен фабрикант. Цвайг е един от първомайсторите на австрийската психологическа новела. Спечелва световна слава като есеист и автор на културно-исторически биографични творби.

По време на Първата световна война Цвайг заема пацифистки позиции. Заминава в Швейцария, където пребивава година и половина. През 1919 г. писателят се завръща в Австрия и живее в Залцбург, където се жени за Фридерике Мария фон Винтерниц. Това е период на усилна творческа дейност за Цвайг, негови произведения се публикуват в Берлин, Париж и Москва. През 1934 г., по време на възхода на националсоциализма, полицията нахлува в дома на Стефан Цвайг под претекста, че търси оръжие и това става причина той да напусне Залцбург и да се пресели в Лондон. След Аншлуса на Австрия през 1938 г. книгите му са забранени в Германия и на територията на вече бившата Австрия. Цвайг наема за своя лична секретарка г-ца Лоте Алтман, за която се жени през 1939 г. след раздялата си с Фридерике.

Когато започва Втората световна война, писателят поема пътя на емиграцията, преселва се в Ню Йорк (1940), а после в Бразилия (1941). В бразилския град Петрополис написва последната си творба – "Шахматна новела" – и от отчаяние заради гибелта на европейската култура след нашествието на "кафявата чума" се самоубива заедно с жена си през февруари 1942 г.