За неповярвалите през 2008 г.: KANSAS отново

Точно три години (без три дни, ако трябва да бъдем точни) една приказка за българските почитатели на рока отново се сбъдна. На сцената на зала 1 на НДК, благодарение на "Balkan Entertainment Company", се случи това изпълнение, което по-скоро може да се нарече рок-симфония отколкото концерт.

Три години след паметната дата – 23 юни 2008 първият концерт, KANSAS отново покориха София с историите си, с разказите си, с мечтите си изсвирени по грифа на цигулка, китари, клавир и барабани.

В 20.20 минути KANSAS в познатия състав - Steve Walsh (вокали и клавир), Rich Williams (китара), Phil Ehart (барабани), Billy Greer (бас) и David Ragsdale (цигулка) излязоха, за да дарят на публиката 90 минути професионално изпълнение, с което доказаха, че въпреки десетилетията, прекарани на сцената, рокът е нещо, което тече в кръвта; то е като дишането, за него няма умора, няма възраст, няма писване.

Затова и магията на приказката в тонове и ритъм на KANSAS успява да завладее вече не едно поколение. Точно такава беше и първата композиция, с която те откриха концерта "Magnum Opus" – една от най-известните песни, въпреки, че е създадена през далечната 1976 г. 

И този път с явния усет към публиката, KANSAS наблегнаха на хитовете си – прозвучаха предимно песни от 70-те години – 12 от общо 15-те изпълнения бяха именно от този период. Класически пиеси от репертоара на групата - "Point of Know Return" и 10-минутната класика "Song for America" доказа и професионализма на групата и изтриха с великолепието си лекото разочарование от изхабяването на гласа на Steve Walsh. Но факт е - KANSAS са на сцена повече от четири десетилетия и както публиката им, така и те остаряват (за съжаление).

Затова пък годините не могат да изхабят харизмата, очарованието, присъствието, с което музикантите предизвикаха избухването на аплодисментите с On the Other Side и Hold on.

Признанието, че заради страхотния прием по време на първия концерт, те се връщат отново в България, беше последвано от мелодията, обиколила целия свят – "Dust in the Wind".

Преди три години, когато прозвучаха първите акорди от това парче, публиката замря – в напрежение, в очакване – в залата със сигурност имаше твърде много почитатели на KANSAS, които не вярваха, че всичко това се случва на живо пред тях, за тях.

Така и сега, след последния акорд и преди бурята на аплодисментите имаше една минута на пълна тишина – със сигурност минута на благодарност.

Музикантите демонстрираха изключителен синхрон между клавир, китара и цигулка и в "Miracles Out of Nowhere", "Icarus - Borne On Wings of Steel" и "Cheyenne Anthem" – композиции, с които преди години са променили представата за рок и са променили развитието – рок звукът вече не е същият, щом там се е намесила цигулката на David Ragsdalе.

И за съжаление, това, което присъстващите в зала 1 на НДК вчера можем да констатираме е, че звукът отново се оказа проблем, тъй като в много от изпълненията именно цигулката беше заглушавана от барабаните и баса.

Краят на вечерта беше абсолютно същият, както и преди три години, с което Steve Walsh, Rich Williams , Phil Ehart, Billy Greer и David Ragsdale сякаш затвориха кръга за почитателите си. Изпълнените на бис "Fight Fire with Fire" вечната "Carry on Wayward Son" трогнаха феновете. Благодаря.