Ивайло Драганов: Комиксът казва страшно много

За втори път във Велико Търново младежи се събраха да рисуват комикси. В ранния и горещ съботен ден в клуб "Таралеж" се превърна в работилница за комикси. В края на срещата се създадоха множество забавни истории, създадени от въображението на участниците.

От Север.бг ни срещат с инициатора на събитието Ивайло Драганов, който е от Горна Оряховица, завършил е педагогика на изобразителното изкуство във Великотърновския университет. Сега живее в София, но споделя, че сърцето му е във Велико Търново.

Ивайло поддържа сайт за комикси, тъй като иска да направи това изкуство по-популярно в България. Надява някой ден да види фестивал за комикси в България, който би могъл да е насочен повече към авторите на комиксите, не към самите издания.

Как ти хрумна идеята за провеждането на подобни срещи за рисуване на комикси?

Участвах в няколко такива проекта и видях, че е доста забавно. Това е много добър начин да се мисли и да се разчупва ежедневието.

Откога организираш такива срещи?

От началото на година започнахме с няколко такива в София. Първият път премина доста формално, с разясняване на идеята. След това започнахме да се събираме веднъж месечно, за да рисуваме комикси.

С какво се занимаваш?

Поддържам един сайт за комикси - http://comicsbistro.net/. Отначало идеята беше това да е място за публикуване на авторски комикси на български автори. Но постепенно се превърна в една общност от хора, които се интересуват, пишат, четат комикси. Чрез сайта мога да достигна до повече хора и да организирам такива събития, като днешното. Там може да се намери информация за конкурси и изложби, свързани с комикси

Какво за теб е комиксът?

Интересна форма на изкуство, синтез между визуално изкуство и писмено творчество. Нито едно от двете неща не е водещо, а се допълват. Комиксът казва страшно много, защото в него читателят допълва това, което авторът е искал да каже. Читателят свързва това, което става между кадрите. Не като анимацията всичко да е буквално нарисувано, точно, както става. В комикса картинките се движат в главата на читателя.

Имаш ли си любими комикс?

Чак толкова много комикси не съм чел. Ima едно латвийско списание "Кuš!" (Куш), което е пълно с алтернативни комикси. Други интересни заглавия са "Персеполис" или "Пхенян" - те са по-скоро журналистически, автобиографични комикси.

Цялото интервю с Ивайло Драганов може да прочете на Север.бг.