Как успяват да се съчетаят джаз и българска народна музика, споделя основателят на Джазаница

Обичате ли джаз? Значи вашето място този петък, събота и неделя е Южен парк 2 , където за шеста поредна година ще се проведе престижният "A to jazz festival". Ще се включат много международни и български изпълнители, подарили сърцето си на джаза. Най-голямо впечатление на нас ни направи групата Джазаница, която слива класически джаз и традиционна българска народна музика по един невероятен начин. Винаги сме се радвали на подобни инициативи, затова ни беше изключително интересно да научим повече за групата и албума им, както и за музиката, която правят. 

Вижте интервюто ни с българският джаз барабанист Борислав Петров, идеолог и композитор на Джазаница.

Оставяме ви на вълните на джаза и народната музика. Гарантираме Ви, че се получава нещо много приятно.

Здравейте, представете се на нашите читатели и разкажете малко повече за проекта "Jazzanitza”, който смесва в себе си българска народна музика и джаз?

Много любими български думи, като лютеница, криеница, наденица, ръченица, копаница, завършват с окончанието "ница" Думата "джазаница” придава на "джаз” един някак български облик и точно това е основната идея, залегнала в музиката на Jаzzanitza, която аз композирах специално за този състав.

Jazzanitza е колектив от български джаз музиканти, чиито творчески търсения гравитират около сливането на музикални елементи от съвременния джаз и българската народна музика. Ние сме и част от първото поколение музиканти, които след демократичните промени (1989г.) имаме възможността да получим своето джаз образование в чужбина и да пренесем наученото на българска почва.

Как решихте да съчетаете тези два стила. Кое е общото между тях, ако има такова и как успявате да създадете музика, обединяваща и двата?

Пътуването към този албум започна преди 16 години, когато се запознах със саксофониста Димитър Льолев, който отвори ушите и сърцето ми за магията на българската народна музика. След дългогодишни проучвания, изследвания и експерименти, най-после събрах куража да напиша музика, която да отразява идеите ми в посока сливането на джаза и българската народна музика. За мен е чест, че в него участват едни от най-близките ми приятели, с които имам щастието непрестанно да вървя по пътя на музикалното усъвършенстване. От друга страна, за нас е чест, че специален гост е един от пионерите на българския фолк-джаз, брилянтен пианист и композитор Антони Дончев, който осъщестява моста между поколенията български джаз музиканти.

Всяка композиция от албума е посветена на конкретен човек. "Гагарин” е вдъхновена от един от моите музикални герои - барабанистът Стоян Янкулов, който е един от иноваторите в българските барабани. "Culture Differences” е посветена на Теодосий Спасов, който веднъж ми сподели, че "има нещо неопитомяемо в българския фолклор, което чужденците никога няма да могат да усетят и разберат”. "Acikbas” е за един приятел от миналото, много талантлив турски певец, с който пропътувах целия свят. Има и композиции, посветени на музикантите в Jazzanitza. "Право като магистрала” е за Людмил Крумов, "Ти си Знаиш, Майна” е за Димитър Льолев. 

Джазът, от самото си създаване, е един вид "уърлд" музика. Той винаги е абсорбирал най-разнообразни културни влияния – от афро-карибски в началото на 20-век до 50-те, през бразилски през 60-те, индийски през 70-те, а днес едва ли е останала музикална култура, която да не може да се чуе в джаза от наши дни.

Цялото интервю можете да прочетете тук.