Мариус Куркински. Завръщане към Суматохата

Двама велики български таланти, живеещи в различни епохи, се срещат в Малък градски театър "Зад канала" в София. Срещата ражда нещо уникално – а именно най-новият прочит на класическата пиеса на Йордан Радичков "Суматоха", към която решава да протегне ръка Мариус Куркински.

Всъщност, призмата, през което Куркински пречупва радичковото произведение е доста авангардна, на моменти дори странна. Етюдите са наситени на сюрреализъм, в някои от тях има дори секс на сцената, а сред героите е вкаран един нов, метафоричен, женски образ - този на хитрата лисица, която всъщност е и Суматохата - двигателят на действието.

Именно премиерата на постановката стана повод големият български театрал да се срещне с журналисти и приятели и да представи своята гледна точка върху авангардния разказ за големите вълнения на малките хора, които майсторът на перото Радичков така умело успява да опише.

"Щом реших, че ще се заема с творчеството на Радичков, се колебаех между "Суматоха" и "Януари". Впоследствие обаче осъзнах, че "Януари" е пиеса за смъртта, а "Суматоха" - за живота. Реших да се обърна към живота, защото все още ми е рано да изследвам произведение, толкова дълбоко насочено към Другия свят."

Режисьорът сподели, че му е харесала идеята за колективното, за споделянето на преживяванията на хората, за общуването, което е главната тема в "Суматоха". Явления, които в днешното общество са в дефицит.

"Сега всеки става все по-затворен към най-близките си хора. Той дава отказ да общува с тях. Защо се случва това, не знам, но като че ли някакъв страх е обгърнал човека. Съзнателното желание за забравяне на доброто и лошото е нещо много печално и страшно за човека.

Не искам човекът да губи себе си и да се затваря в технологията. Липсва ми това общуване."

Куркински е трогнат от искреното желание за споделяне, което намираме в радичковата "Суматоха". Според него, хората трябва да бъдат точно това.

Мариус не пропусна да изтъкне значението на българския писател и задължителното му присъствие в съвременния културен живот: "Радичков е поставян многократно, но това трябва да бъде така. Той трябва да бъде забележителност на града, да има собствена сграда, дори."

По време на разговора с режисьора стана ясно, че "Суматоха" е своеобразно продължение на "Балкански синдром", като главните роли и този път са поверени на трупата, с която Куркински работи вече в пет представления.

"Актьорите в "Суматоха" са на една малко по-различна възраст от героите в самата пиеса. Аз обаче предпочитам да поставям млади актьори на сцената, искам те да олицетворяват онова, което аз съм чувствал, когато съм бил на тяхната възраст. Искам някак си да остареят вътре в спектакъла".

Прочитът на Куркински точно спазва времето, в което оригинално е написана – 1967 година. Мотивите на режисьора са както естетически, така и лични.

"Не съм пренасял действието в други пространства. Исках категорично да стои там, така че ако се гледа от хора, които попадат в театралната зала за пръв път, да става ясно за коя България става въпрос."

Що се отнася до личните мотиви на режисьора, той споделя, че "Суматоха" е неговото персонално завръщане в миналото, към детството на една комунистическа България.

"За мен това време беше рай. За други може да е ад, но за мен то бе райско, заради реалността на хората, които го създаваха за мен – родителите ми, техните родители... За тях правя този спектакъл, защото намирам, че Йордан Радичков пренася именно тези хора във времето, той е запаметил всеки един момент от живота си с тях, всяка една написана от него дума е преживян миг. За мен, именно тази памет е много важна. Имам изключително голям комплекс и болка, че не съм успял да запомня добре тези хора и да бъда с тях както трябва и всъщност това е личното ми посвещение в спектакъла."

Според Куркински, текстовете на Радичков биха могли да бъдат едновременно утеха и помощ на българския народ в момента. У тях, съвременните българи могат да видят онова от близкото минало, което им липсва – душевно и обществено.

Макар и насочен към съвременното общество, спектакълът "Суматоха" избягва всякакви политически сравнения и обобщения. У него се разглежда по-скоро суматохата на различния, отделния персонаж, който, като че ли, съзнателно достига до нея, решава да й се отдаде, да стигне до край в нея, за да възкръсне и да помоли за още един шанс. Въпреки полученият втори шанс обаче, човекът, според Мариус, отново се връща в състоянието, в което е бил: "Бързо се забравя шанса за спасение".

Според Куркински, посланието от "Суматоха" го изрича самата публика. То не се формулира в едно изречение като принуда и изискване от творческия екип.

Макар че спектакълът изобилства от хумористични диалози, той е подчертано драматичен. Тази болка е необходима – именно тя служи да провокира завръщането към родовата памет, което всъщност е и целта на режисьора.

 Мариус смята, че публиката в България последно време е израснала много и няма притеснения по какъв начин тя ще възприеме спектакъла. Появилите се наскоро коментари за създаването на популистки, дори чалга театър, за него е обида.

"Подобни изказвания са много грозни. Те са насочени срещу най-важното – срещу публиката.

Хората отделят време и средства, за да отидат на театър, а те пишат, че в България имало чалга публика. Чалгата е друга дума. Това е нещо, което сътвори едно огромно зло и то срещу много пари. Театърът никога не би могъл да се нарече с тази дума – измислете друга, моля!", коментира Мариус.

"Театърът преди всичко трябва да обучава човека за по-нататъшните му преживявания – и в живота и в изкуството", завърши големият театрал.

Можете да гледате "Суматоха" на сцената на Малък градски театър "Зад канала".

Режисьор: Мариус Куркински; сценография и костюми: Петя Стойкова; музика: Мартин Каров.

В главните роли: Александър Кадиев, Никола Мутафов, Симеон Бончев, Стоян Младенов, Владимир Зомбори, Евгени Будинов, Владимир Димитров, Антоний Аргиров, Александър Димов, Иво Аръков, Албена Михова,Таня Пашанкова, Христина Караиванова.