Мая Видал и Миленита – чудото на емоционалния отскок

Имате ли си лична азбука на фобиите? Имате ли си лично светуване в бялото на дните, когато те са само сиви?

Един концерт време с Мая Видал е достатъчен, за да си спомним думите, с които не живеем, но са част от ежедневието ни. И после... няколко минути бездумие.

Мая Видал беше като един паднал елфически ангел на сцената на Mixtape 5.

Едно крехко и нежно момиче с момчешка прическа, бяла рокля и светещ венец на главата. Образът ѝ символизираше религията на личността и нежността.

Един фин и деликатен глас на емоциите, които всеки един от нас крие дълбоко в предверието на уязвимостта. Музиката на Мая Видал действа упойващо като флакон успокоителни. Тя е като едно понасяне от другата страна на забързаното ежедневие, където времето е паралелно и няма защо да бързаме, а просто се носим на мелодията на меланхолията и все стигаме там, където искаме.

Звуци от акордеон, дайре, йоника, перкусии се преплитат в симфиничността на гласа на Мая и това сякаш ни казва, че нежността е най-доброто средство за оцеляване. Нежен звън на камбанки, като онези от детските играчки отеква в мислите ни и ни прави по-свободни от хаоса на дните.

Мая успя да научи няколко думи на български, за да поздрави публиката. А този неправилен български, звучеше толкова красиво и непринудено.

След сиянието на бялата нежност от Мая Видал, в рамките на осмия концерт на Vocal Fest на сцената на Mixtape 5 се появи Ми-ле-ни-та, която беше представена от енергичните Funky Miracle.

Изведнъж всички минахa на водки, тъгуваха с усмивка по отлитането на всички птици на юг и пиеха за Мария, София, Яна, Мия и коя ли още не.

Миленита отново зареди публиката с една еуфорична доза щастие и заразяваща енергия, чак докато земята се завъртя.

А после на фона на жълтите светофари тръгнахме да се прибираме всеки към своята уютна махала в очакване на едно нежно Bang bang, което просто да ни изстреля у дома.