Незабавен ремонт и укрепване на старата църква "Св. Петка" във Владайския манастир, която пострада сериозно от земетресението на 22 май и последвалите трусове.
Това се казва в препоръка в доклад на експертна комисия, направила оглед на щетите, предоставен на БТА от столичния район "Витоша". При повторния оглед на мястото специалистите са установили, че повредите са в развитие.
Особено опасни за цялостното състояние на конструкцията са пукнатините, които продължават да работят - на билото на наоса, стената между притвора и наоса, цялата абсида (покрив и стени), сочи докладът. Експертите са констатирали, че е повреден подът на църквата, както и че са опасни и пукнатините по фасадите.
В доклада се препоръчва да се направи разкритие в югоизточната част на пода, за да се установят причините за пропадането на подовата конструкция. Към момента достъпът в църквата е забранен.
В днешния си вид храмът "Св. Петка" е възстановен през 1902 г. върху основите на старата църква. Сега заради силното земетресение през май църквата отново е в тежко състояние. Напукани стени и рушаща се мазилка говорят за старостта на църквата и острата й нужда от ремонт и укрепване.
Макар и оскъдни, все пак сравнително добре са запазени стенописите. Изрисувани са четиримата евангелисти Матей, Йоан, Марко и Лука - апостолите, написали евангелията, разясняващи живота на Иисус Христос. На северната стена има скромно изображение на Св. Иван Рилски. По същия начин е изписана и новата църква, посветена на другата покровителка на Владайския манастир - Св. Неделя.
Тя е осветена през 2003 г. и сега в нея се извършват службите и литургиите. Интересни са и двете каменни колони-свещници от 1911 г. в двора на манастира, дарение от поклонници от с. Луково, Дебърско. Освен за належащия след земетресението ремонт, за да се запази древната и автентична църква, единствената обитаваща днес манастира монахиня Анисия среща и трудности от битово естество.
В светата обител в момента няма ток и вода, а поддръжката му е изключително трудна, разказа тя и допълни, че разчита на дарения и Божията милостиня.
Под хайдушките дъбе на Владайския манастир
Владайският манастир "Св. Петка" е построен е през Х век, доста преди дъбовата сянка да скрие в годините на османско робство защитниците на поробеното в продължение на пет века българско население. Хайдутите често търсели подслон в намиращите се високо в планината манастири.
Така попаднали и във Владайския манастир.
В него и до днес са останали десет дъба, за които поверието разказва, че това са "хайдушки дъбе, зая да седи четата под тях и да си прави зияфетът". Исторически факти свидетелстват, че на път за Рилския манастир в него е отсядал последният български цар от Втората българска държава Цар Иван Шишман, който носил дарове за светата обител.
Манастирът е многократно разрушаван. Особено жестока е съдбата му по време на турските набези през XIV век, когато е опожарен, сринат до основи и монасите в него избити. В годините на тежкото робство на мястото е имало действаща подземна църква.
Преди смъртта си монасите са поставили каменен кръст, под който са заровили Евангелие и две икони - на Св. Петка и на Св. Неделя. Манастирът е бил двупрестолен, посветен на двете светици. Затова днес носейки името на Св. Петка, в манастира са построени параклис и нова църква в чест на Св. Неделя.
Владайският манастир "Св. Петка" е разположен в южния склон на Люлин планина, срещу столичния квартал "Владая". До него може да се стигне пеша от квартала или с кола, като се мине под жп линията и веднага след това се завие в дясно.