Ако се опитате да откриете информация за Дома на детската книга в интернет, ще ударите на камък. Информация няма дори и за това, че през миналата година той е бил закрит. Някакси това събитие е останало встрани от медийното и общественото внимание.
За щастие обаче точно в този момент библиотекарите от Столичната библиотека са били достатъчно внимателни и са успели да съхранят изключителното богатство на Дома на детската книга.
Началото на Дома е поставено през 1952 година, когато с постановление на ЦК на БКП. Домът на литературата и изкуството за деца и юноши обаче отваря врати едва след 7 години – на 1 септември 1959 година след усилена дейност по събиране на издания от цялата страна – от библиотеки, включително и училищни, и читалища. Първи директор на Дома е Асен Босев – известен писател именно в областта на литературата за деца.
Първоначално Домът на литературата функционира като научно-методически център по проблемите на естетическото възпитание и извънкласната дейност, а през 1965 година се обединява с Кабинета за художествено възпитание в Министерството на народната просвета. Така дейностите му се обогатяват и в Дома започват да функционират 4-ри отдела: за литература, за изкуство (музика, театър и кино, танцово и изобразително изкуство. Третият отдел е библиотеката, в която се съхранява най-богатият в България архив на българската детска книга с повече от 14 000 тома, както и най-богата колекция от периодични издания за деца. Отделно в Дома на литературата и изкуството за деца и юноши функционира и отдел, който поддържа издателска дейност.
Такава е историята му до 1995 година, когато преживява първото си закриване – дейностите му се свеждат до Дом на детската книга, към който функционира и къщата-музей на Ангел Каралийчев. До миналата година – когато Домът на детската книга окончателно е закрит.
И всъщност в Столична библиотека разбират за това случайно. Но точно навреме, за да могат да приютят архива, разказа ни Боряна Афенлиева. В момента, когато става ясно, че Домът повече няма да съществува, ръководството на Столичната библиотека започва сложната и нелека процедура да поиска всички детски книги и периодиката да бъде прехвърлена при нея. За радост със Заповед на министъра на образованието, младежта и науката от 28.07.2011 година Столична библиотека получава безвъзмездно цялото огромно богатство – около 65 000 бройки.
С усмивка на уста Боряна Афенлиева, ръководител на направление "Библиотечни колекции" в Столична библиотека, разказа за самото преместване на архива – за около 2 седмици служителите от Столична библиотека (които са само жени и само с помощта на двама мъже, осъдени на пробация, които са им предоставени по програма на Столичната община), успяват да преместят хилядите книги, вестници и списания. И да ги подредят по стелажи в библиотеката на пл. "Славейков".
Показаха ни ги – една част от архива се намира дори и по коридорите, на подвижни рафтове и стелажи, но съхранен. Въпреки че това ще натежи на бюджета на библиотеката, тъй като изиска ресурс, специалисти, пространство, техника и въпреки че до този момент финансиране за тази допълнителна дейност не е отпуснато, самата Афенлиева казва, че е изключително щастлива, че са успели: "Въпросът беше къде ще отидат и каква съдба ще имат. Ние знаехме каква ценна колекция има в Дома, затова и предприехме мерки да я вземем тук. Вярваме в силите си и в желанието да се справим."
Какво щеше да стане обаче с архива на Дома на детската книга – това не се знае. Имало е идея той да бъде прехвърлен към Двореца на децата, но там не разполагат със специалисти, които да обработят ценните издания.
"Може би други също биха имали желание да го приютят – но ние ги изпреварихме. Как можем да изпуснем такова нещо...", казва и колежката й Таня Неделчева.
Какво предстои – като цяло месеци, а може би и години усилена работа по припознаване, разкриване в каталози и подреждане. Архивът трябва да се опише – брой по брой, издание по издание. При книгите от библиотеката това ще стане по-лесно и по-бързо. Екземплярите ще допълнят наличностите в Столичната библиотека – става въпрос за книгите за деца и юноши от последния половин век. За по-старите издания е предвидено да бъдат ползвани от читателите на място.
Но в Столична библиотека са започнали от най-ценното и най-старото. Всъщност - единственото по рода си в България – огромната сбирка на периодиката за деца и юноши, излизала до 1944 година.
Това е едно огромно богатство, което до този момент не е било и достъпно дори за специалистите и изследователите, обяснява Боряна Афенлиева, като на първо време в Столична библиотека описват и подреждат архива от над 130-140 заглавия. Предстои и дигитализация му, за да може действително старите издания да бъдат съхранени за бъдещето.
Трябва да се проследи хронологията, като много от изданията са излизали с прекъсвания или закъснения, други са променяли името си или мястото си на издаване.
"Много по възрожденски са работили и в началото на 20-ти век, подобно на Петко Речев Славейков, който е издавал в помощ на учителската си дейност. Щом издателят се е местил от един град в друг, заедно с него се е местило и изданието, разказва Афенлиева. И интересно обаче и много различно от днешно време е това, че издания се списват не само в големите градове, но и в по-малки – не само в София, Пловдив, но и в Русе, Свищов, Силистра, Ямбол – няма никакво значение колко е голям градът, това явно не е било пречка.
Изданията са изключително много – най-известните заглавия: "Светлина", "Светулка", "Прозорче", "Звездица", "Росица". Все заглавия точно като за деца, на страниците обаче може да откриете повече от известни имена – Елин Пелин, Асен Босев, Александър Паскалев, Ангел Каралийчев, Вера Бояджиева, Георги Райчев, Калина Малина, Леда Милева, Атанас Душков, Николай Фол, Ран Босилек. Като илюстратори се изявяват също най-известните имена на изобразителното изкуство - Лазаркевич, Димитров-Майстора, Мърквичка. В детските списания започва творческия си път и Васил Захариев, смятан за основоположник на българската графика. Таня Неделчева ни показва и едни от първите комикси в България – на Стоян Венев с текстове от Лъчезар Станчев и Асен Босев. Изданието е на "Прозорче"от 1943- 1944 година.
Самите издания са изключително разнообразни, стремят са да дават достъпна информация от различни сфери на живота и знанието, да запознават малките си читатели и с фолклор и с авторово творчество, с разнообразни знания, български и преводни материали.
Има и стремеж децата да бъдат провокирани и предизвикани – освен с гатанки, и с въпроси. И както можете да познаете - имало е също награди и поощрения, както в днешно време. Не малко място отделят и всички издания за творчеството на самите деца, като им дават поле за изява за техни стихотворения, гатанки, разказчета и рисунки.
В цялата периодика личи едно специално отношение към детската литература. "Имам чувството, че за тези велики български творци е било чест да бъдат привлечени за сътрудници за такова списание – за деца, споделя с нас Таня Неделчева и ни показва пожълтели вече страници, които въпреки времето са запазили точно отношението – към децата, което личи във всеки ред и във всяка илюстрация.
В тези стари издания личи стремежът да се привлече детето към книгата, да се задържи тя в неговите ръце и най-вече – в неговото сърце.
И в едно от списанията попаднахме на 10 заповеди за книгата и 10 съвета за това как трябва да се чете. Можете да ги прочетете в галерията, а ние ще цитираме само една от тях:
№9 Книгата трябва да е чиста и здрава, защото ще я четат мнозина след тебе, а навярно и ти пак ще я четеш.