Отбелязваме 179 години от рождението на Васил Левски

Днес България отбелязва 179 години от рождението на Васил Левски. По този повод в цяла България ще бъдат организирани чествания. Кулминацията ще бъде довечера от 21:00 ч., когато в родния град Карлово ще бъде проведен тържествен митинг-заря.

Васил Иванов Кунчев е роден на 18 юли 1837 г. (6 юли 1837 г. по стар стил) в семейството на Иван Кунчев Иванов и Гина Василева Караиванова. Има двама братя – Христо и Петър, както и две сестри – Яна и Мария. Губи баща си, когато е на 14 години. Година по-късно, през 1852 г., става послушник при вуйчо си архимандрит Василий. След 3 години двамата напускат Карлово и отиват в Стара Загора. Там Васил Левски учи 2 години в класното училище (1855 – 1856), същевременно пее в църковния хор, ръководен от учителя Атанас Иванов. През 1856 – 1857 г. по настояване на вуйчо си прекъсва обучението в класното училище и изкарва едногодишен курс за подготовка на свещеници в Пловдивското класно епархийско училище "Свети Свети Кирил и Методий". На 7 декември 1858 г. приема монашество и е ръкоположен за такъв с името Игнатий в Сопотския манастир "Свети Спас".

Но твърде бързо манастирът става тесен за Левски. Както пише поетът Вазов за него: "Това расо черно, що нося отгоре, не ме помирява с тия небеса и когато в храма дигна си гласа, химн да пея Богу, да получа раят, мисля, че той слуша тия що ридаят! И не с това расо и не с таз брада мога да отнема нечия беда. Рече и отсече!". И Васил напуска манастира. Стига в Белград, където Георги С. Раковски подготвя млади мъже в Първата българска легия. Там Васил се откроява от всички с изключителните си физически и интелектуални умения. Прескача най-успешно тренировъчната яма, всички са възхитени от лъвския му скок и започват да го наричат Левски.

И Васил Иванов Кунчев, Васил Левски, Апостолът на свободата, става един от идеолозите на българската национална революция. Велико негово дело е създаването на Вътрешната революционна организация. Легендата и историческата истина разказват как той преминава през всяко българско селище, увлича най-добрите българи след себе си и почти във всяко кътче създава революционен комитет. Защото е убеден, че "Нашето дело зависи от нашите собствени усилия". Турците го търсят непрекъснато. Той непрекъснато успява да се измъкне, като се преоблича и се превъплъщава в различни образи. Ботев пише за невероятната му издръжливост и весел характер - "Навън зима, камък се пука от студ, а той, Левски, пее".

Апостолът на Българската свобода е предаден през зимата на 1872 г. Заловен е в Къкринското ханче до Ловеч. Съден е в София. Дори турските съдии са изненадани и възхитени от него. Обесен "там близо край град София" на 19 февруари 1873 г. Васил Левски е вечният критерий на поколения българи от Освобождението до днес, но някак си винаги неговите завети остават все така несбъднатата българска мечта.

Парадокс и до днес остава фактът, че за българите по-големият празник е обесването, а не рождението на Левски, припомня БГНЕС. Давани са различни обяснения за това. Дали е чувството за вина, че никой навремето не е направил опит да го спаси в пътя му към София, дали защото почитаме повече Възкресението, отколкото Рождество, защото след смъртта си Левски възкръсна в народната памет. Един светец, напуснал църквата, революционер, проповядващ европейската идея за разбирателство с всички народи, борец за национална свобода, който не се опитва да ограничи свободата на другите.

"Нашата работа зависи от нашите собствени усилия", "Народната работа стои над всичко", "Играем с живота на 7 милиона българи – трябва зряло да се постъпва", "Времето е в нас и ние сме във времето", "Ако спечеля, печеля за цял народ – ако загубя, губя само мене си". Това са само част от написаните мисли, превъплътени в действия, на Апостола на Българската свобода Васил Левски.