Отбелязваме 90 г. от рождението на Радой Ралин

Днес се навършват 90 години от рождението на поета Радой Ралин.

Димитър Стоянов, както е истинското му име, е роден на 22 април 1923 г. в Сливен и е починал на 21 юли 2004 г. на 81 г.

От юли до септември 1941 заедно с Дучо Мундров и Щ. Скубарев Радой Ралин списва и редактира нелегалния антифашистки бюлетин "Истината по антисъветската война". През 1942 е арестуван. През 1944 за три месеца завежда отдел "Агитация и пропаганда" в Околийския комитет на Отечествения фронт в Сливен, но поради несъгласие с "революционните" действия на ръководството му заминава доброволец на фронта.

Участва във Втората световна война.

През 50-те години, когато в България джазът се смята за еретично изкуство, Радой Ралин е един от ревностните му поддръжници и заедно с Милчо Левиев създава (1965) формацията "Джаз Фокус".

Ралин е един от създателите на Стършеловия сатиричен театър (1953) — първия български театър на сатиричната миниатюра, който става средище на антикултовската сатира.

През 1946–49 е редактор във в. "Литературен фронт", през 1952–61 — във в. "Стършел", 1961–63 — във в. "Литературни новини", 1961–63 — в Студията за игрални филми, 1964–66 — в Студията за хроникални и документални филми, където създава поредицата документални киносатири "Фокус".

Редактор в изд. "Български писател" (1967–68), в Българска кинематография (1976–87), във в. "Литературен фронт" (1987–90).

От 1992 г. заедно с Борис Димовски и своя син Кин Стоянов издава в. "Щастливец".

На името на Радой Ралин е наречен площадът пред бившето кино "Изток" срещу хотел "Плиска" в София. През 2012 г. там е поставена и статуя на Радой, дело на скулптора Георги Чапкънов.

По повод годишнината от рождението на Радой Ралин ви припомняме популярното му "Безглаголно стихотворение".

Градина, пролет, май, цветя,
скамейка, шепот сладък.
И сред цветята Той и Тя,
любов и тъй нататък.

Поля, природа, красота,
река, гора, нататък,
природа, сбъдната мечта,
възторг и тъй нататък.

Годеж, венчило, поп и брак,
момент безумно кратък,
после проза, скука, мрак,
деца и тъй нататък.

Курорт, море, приятен смях,
простор, вълни оттатък,
възбуда, трепет, сладък грях,
рога и тъй нататък.

Полуда, нежност, сълзи, плач,
плесник и писък кратък,
багаж, билет, дете, носач,
развод и тъй нататък.

Нахалник, пари, кола,
вертеп и той сред мрака,
кафе, билярд, квартира, ключ,
жени и тъй нататък.

Бастун, легло, юрган, приют,
глава с перчем окапъл,
цокало, карти сноп, албум,
легло и тъй нататък.

Наследници, камбанен звън
и яма сред цветята,
лопата, кирка, поп и кръст,
ковчег без тъй нататък.