За девета поредна година екип, ръководен от доц. Бони Петрунова, извърши археологически разкопки в района на нос Калиакра, край морския град Каварна.
Находките това лято са стотина. Археолозите са открили около 36 византийски монети, предимно средновековни (от XIII-XIV век - времето на Добруджанското деспотство), като това лято за пръв път са намерени и османски монети, които тепърва ще се проучват. Това съобщи в Каварна доц. Петрунова, която е ръководител на Националния археологически институт с музей към БАН.
Тази година са открити също накити в некропола (предимно обеци), изработени от сребро (най-чиста проба) или злато, или от сребро с позлата. Сред откритите култови предмети интерес предизвиква кръст-енколпион. Находката е доказателство, че мястото, където е открита, е било религиозно средище.
Кръстовете-енколпиони са малки кутийки с изображение върху тях и се носят на врата. Това е вторият открит на нос Калиакра. Вътре в тези кутийки се поставят или свети мощи, или парченца от дървото, на което е бил разпънат Христос. Първият подобен кръст-енколпион е намерен през 2004 г. На култовия предмет, открит това лято, е изобразен Христос като владетел на света, а около него в медальони на четирите рамена са представени четиримата евангелисти Матей, Марко, Йоан и Лука. Този малък, древен предмет дава много информация за мястото, където е окрит, коментира Бони Петрунова пред агенция "Фокус".
По думите на доц. Петрунова "църковният клир е извършвал една доста добра релизиозна търговия със свети мощи и други свещени предмети”. Археологът поясни, че фактите показват на това място е имало и светци, погребани в църквите на нос Калиакра, в очертанията на крепостта. Така частици от светите мощи са били поставяни в енколпионите, които пък са били купувани от богати богомолци. Това е носило на притежателя на предметите закрила, път към рая и т.н.
Бони Петрунова припомни, че на мястото, където е открит предметът с изящна изработка, се намира параклисът на Свети Никола, на това същото място е пребивавал според легендите странен и чудат светец Саръ Салтък, за който се говори, че е бил християнски монах, а впоследствие станал ислямски проповедник.
Тази година археолозите са проучвали зоната между църква 1 и църква 2. В пространството между тях са открити останки от сграда, проучени са 60 гроба. За сградата се предполага, че най-вероятно е строена и функционирала в началото на XV век, но тепърва ще се тълкува нейното значение.
Османските монети се предполага, че са от времето на султан Баязид.
"Поначало Калиакра се е смятала за едно изключително тайнствено и свещено място”, каза доц. Бони Петрунова. Тази година археологическите разкопки на крепостта на нос Калиакра са получили двойно финансиране – 30 000 лв. от Община Каварна и още 20 000 лв. от Националния археологически институт с музей към БАН. Само през миналата година археолозите откриха там над 30 златни предмета. Всички археологически находки са притежание на Историческия музей в град Каварна.
За девет поредни години археолозите са открили при разкопки на крепостта "Калиакра” около 1000 находки, като стойността на това богатство за българската история е изчислена на приблизително 450 000 лв.