Пазарът на изкуствата в България е малък и капризен

Миналата седмица се състоя семинар, посветен на заетостта сред творческите среди у нас, на който бяха представени и наблюденията върху културния пазар в България.
Доц. д-р Биляна Томова е преподавател в УНСС по икономика на масмедиите, социокултурна политика и продуцентство,  председател на Обсерватория по икономика на културата.

Какви са тенденциите в културния сектор през последните няколко години от гледна точка на заетостта? 

Заетостта има много аспекти, поради факта, че културният сектор е широко понятие, т.е. имаме сектор, който отчасти е държавен, имаме общински и имаме частен сегмент, т.е. всички са представени, което се отразява и  върху формите на заетостта. В частния сектор преобладават микропредприятия с един-двама заети. В държавния сектор това са основно сценични организации, които, ако бъдат оставени без субсидия, не биха оцелели на  пазара. Те или трябва да се комерсиализират, или пък просто ще изчезнат, ако нямат държавна подкрепа.

За съжаление, общините не са много богати в България. Така че, с изключение на София, която има  специално отношение към своите културни институции, на другите общини е доста трудно. 

По-различно стоят нещата в частния сектор - тампрез последните десет години възникнаха много независими малки формации, например театрални, но с последната сценична реформа се оказа, че за тях достъпът до сцена е почти невъзможен. А относно културните и креативни индустрии, то голяма част от тях наистина се чувстват добре в частния сектор. Тук безспорни фаворити са дизайнът, софтуерната индустрия и разбира се филмовата индустрия, в която има и субсидии, но всички заети са на реалния пазар. 

Това, което е характерно не само за България, а е европейска тенденция, отразяваща спецификата на труда в областта на културата, е много по-високият процент (в сравнение с общата заетост) микропредприятия, дори нанопредприятия, и от тук по- висок процент самонаети и заети на непълен работен ден. При това над 50% от заетите са с висше образование - говорим за специализиран, творчески труд, който създава уникални продукти. На този пазар заетостта е много специфична, защото лесно можеш да влезеш, но трудно се задържаш, утвърждаването изисква талант, труд, късмет – така, че този пазар, особено неговия частен сектор е социално нестабилен, а стабилността на държавния сектор е в съчетание с не особено високо заплащане. 

Тук малцина са звездите и затова имаме пирамидално заплащане. На върха на пирамидата са единици, които когато ги наемеш, дори могат да създадат специфичен "монопол на таланта" и естествено те са със звездно заплащане. Надолу по пирамидата, обаче заплатите са изключително ниски, а заетостта несигурна. Това е секторът с едни от най-ниските работни заплати, особено субсидираната част. 

До каква степен в сектора работят адекватни професионални кадри?

Всички са адекватни професионални кадри. Както подчертах, делът на висшето образование е преобладаващ. Въпросът е друг обаче – тези хора са прекрасни в своите творчески области. Обаче когато стане въпрос за управленски специалисти, тогава се появяват липси. Маркетинговите специалисти, фундрейзинг специалисти т.е. хора, набиращи средства – те са вече по-малко. Така че имаме прекрасни творци, но когато говорим за мениджмънт, за финансиране в областта на културата, там все още специалистите са много малко.

Иначе относно творческа адекватност, ние сме изключително талантлива нация. Това е безспорно. Въпросът е как да излезе това на пазара, и не само българския, как всеки културен продукт да намери своята публика. Но тук опираме и до създаването на аудитория. Потребителите в културата, т.е. аудиторията е социален продукт, тя се изгражда и тук ролята на образованието още в детска възраст е определяща, не можем да подминем и значението на референтната група - семейство, приятели. Така, че вкусът се гради.   

Кои са образователните институции, които произвеждат такива кадри?

Разбира се, на първо място тези висши училища, които са по изкуствата. Като започнем с НАТФИЗ, Консерваторията, Художествената академия. След това имаме отделни специализирани департаменти в различни университети, например НБУ, Югозападния университет, така например и двата създават киноспециалисти.

Нова силна тенденция е появата на интересни магистратури в тези области - В УНСС, тази година тръгва магистратура "Продуцентство и културни индустрии”, която е пример за идеята   магистратурата да съчетава творчески и бизнес аспекти, като тук последните се очаква да са водещи. В тази посока има напредък през последните години - в НАТФИЗ магистърските степени създават пък "творчески продуценти", в Софииския университет се търси възможността да се разшири образователният сегмент на културологията и с пазарен поглед (магистратурата "Изкуство и съвременност").

Както забелязвате има многообразие, нормално е всеки, който образова, виждайки една празна пазарна ниша, да иска да направи нещо, което да е част от този динамично развиващ се пазар. Затова се създават много магистърски степени, които дават възможност на хората, които са талантливи да допълнят това, което им липсва – погледа към пазара, погледа към финансите, към маркетинга.

Какво липсва на образованието, така че да може да се създаде реален пазар на култура у нас?

Образованието в България е много качествено от гледна точка развитието на таланти. Но на таланта трябва да му помогнеш да разпознае и пазара за себе си, но да намери себе си като творец, да отвори душата си ….. А пазарът на изкуствата в България е малък, нетипичен, капризен, нестабилен. И всичко това прави изключително трудно за   много таланти да намерят възможност за прехрана. Много хора се прехвърлят към други специалности…...

Това, което липсва, е точно пазарният елемент. Някои хора обаче не смятат, че това е добър подход и може би са прави. В края на краищата, ако човек е творец, той иска да е само творец. Значи друг трябва да се грижи за неговия талант.  Въпросът е, че много малко хора могат да си позволят това. Няма и я културата в тази посока.

Хората насочват ли се повече към някоя от културните сфери?

По-скоро има специалности, които 5-10 години са били страшно търсени, а сега се свиват, защото вече има пазарна оценка. Пазарът ни е малък и държавата не поддържа с големи средства всичко това. Тя поддържа част от сектора, друга част е пазарна. Т.е. не е лесно да се осъществи човек. По-скоро има специалности, които намаляват. Бумът е обаче в софтуерната индустрия, в дизайн, архитектура. Някои индустрии се открояват, създават повече работни места. Сред тях са и филмовата индустрия, рекламата, медиите. Естествено, че индустриите ще водят, защото те са пазарни. Не би било коректно обаче да ги сравняваме на тази база.   

Коя от културните сфери е най-добре развита в икономически план в България?

Наистина има сектори, които дърпат напред. Те са много сериозни. Говорим за софтуер, за реклама, дизайн – това са креативните индустрии. Трябва да правим много ясна разлика между изкуство, което е сценично, живо, което трудно оцелява само на пазара, и между културни индустрии, каквато е музикалната индустрия, каквото е киното. Киното в България е субсидирано. Ако държавата се отдръпне от подпомагането му, което и без това не е голямо и има огромни проблеми в момента в сектора, то ние ще имаме най-много един - два филма и то силно комерсиални. А не бива да е така, защото държави, съизмерими с нас като Унгария, правят над 20 филма годишно. У нас оцелява този, който може. Така че обхватът на понятието "заетост в културата, културните и творческите индустрии"е много широк, когато говорим за специфика на пазара, на заетостта.

Какви са условията за работа в сектора и адекватни ли са за работещите?

Едно  изследване, което направихме преди четири години, наречено "Профил на културния мениджър" сочи, че само 1% от анкетираните заявяват, че са доволни от парите, които получават. Всички други оценяват доходите си като задоволителни.  Ако не се търсят други пазарни приходи, ако не се развива този сектор, например чрез навлизане на нови пазарни инструменти като фондовете, като възможността за развитие на арт лото, възможността за развитие на общински фондове, които да са финансово самостоятелни Заплащането ще продължава да е оскъдно Когато ги има тези инструменти, това са нови проекти, нови културни стоки и услуги. 

Ще ви дам един пример. В Германия 1% от стойността на всяка нова постройка се отделя за украса на сградата и това е приход към  областта на изкуствата. Това е задължение, което всеки строител, архитект, дизайнер на сградата трябва да спазва. Ето прост и добър начин, по който се създава работно място и се стимулира струйка финанси към този сектор.

Може ли да се печели нормално, така че да се влага в нов културен продукт или да се развива стария?

Иновации има там, където има сериозни печалби. Секторите, в които са живите изкуства, са много трудни за иновации. Там над 70% от средствата отиват за човешкия труд – с какво да го заменим днес? Например един квартет от Моцарт - той няма да стане с 10 минути по-кратък, днес защото производителността на труда през 21 век е многократно по-висока…т.е. някъде иновациите няма как да се приложат в изкуствата, което не значи, че няма творчески иновации. Но в други подсектори е съвсем естествено, така например, навлизат нови дигитални технологии. Всичко  става много по-евтино. Всеки днес може да снима филм, защото камерите са достъпни. Това създава един много различен пазар. Всеки може да прави медия. Блогърите все повече са уважавани наравно с тези, които имат професията журналист, така че много се изместват класическите стойности .

Какво е развитието на сектора по време на настоящата криза?

Справянето с кризата е тежко. Ако гледаме държавния сектор, там нещата са меко казано, особени.  Правят се опити за реформи, при които крайният резултат не е много ясен. Парите за кино са отрязани (въпреки решението на Конституционния съд) и не е правена сесия цяла година.  Ако така вървят нещата, след две години няма да имаме нито един филм. В момента виждаме, че българските филми имат рекорден брой зрители и излизат по света и печелят награди.

Протестите на кинаджиите например бяха срещу не особено адекватната културна политика в областта на филмовото изкуство. Вероятно правителството има своите ударения в дадена област и е естествено, когато една област тегли, друга да изостава, но да не си изпълняваш  законодателните задължения и решенията на Конституционния съд е израз на недобро управление. Създаването на адекватна среда за развитие на българската култура - това ще намали грижите и на държавата. За съжаление, това не се прави вече дълги години. Така че това не е проблем, който е възникнал сега. Просто никой не иска да го реши. В голяма степен е въпрос на политическа воля.