Пирати е имало и в Черно море

Има данни за древно пиратство в Черно море, каза в интервю за Агенция "Фокус” Теодор Роков, археолог от Регионалния исторически музей – Варна.

В Черно море си е имало пирати още от влизането на гръцките заселници до римската епоха, че и по-късно време. През Византия и през Османската епоха също има сведения за нападения на местни племена от източното крайбрежие. Най-често ги наричат лази. Дори територията, която са обитавали, е носила името Лазика.

Отделно казаците от Дон, Днепър са осъществявали на своя глава бойни походи срещу Османската империя, които се окачествявали от султана като пиратски нападения, тъй като през ХVІ – ХVІІ век казашката общност е била едно независимо формирование и не било подчинено на централната руска власт и такива самостоятелни военни походи са си били тъкмо такива пиратски нападения срещу Османската империя.

По-късно руските императори се възползват от военната сила на казаците и ги приобщават към своята войска. Имаме и от римската епоха сведения за пирати, още от Херодот, древногръцкият историк описва пиратските набези на местните черноморски племена, разказа археологът.

Той уточни, че според едни от ранните изследвания на черноморската археология, първите хора, които са навлезли в Черно море, са били финикийците. Но според мен това е просто една презумпция. За Средиземноморието финикийците са били най-добрият мореходен народ, но едва ли това може да се приложи и за Черно море.

Просто до момента нямаме ранни археологически находки, свързани с финикийско корабоплаване. Имаме по-късни находки от района на Финикия, Сирия. Народите, които са влизали най-рано в Черно море от историческата епоха, когато имаме писменост, това са карийците, от Кария, днешна Мала Азия и западното крайбрежие на Турция. От тях са останали имена на местности.

След това вече имаме гръцкото заселване по тракийското крайбрежие, римляните. Древните автори споменават, че по северното и източното крайбрежие на Черно море е имало народи, които са плавали на собствени плавателни съдове и са били един вид местни пирати. Това е днешна Грузия.

Митовете на аргонавтите пък показват, че днешна Грузия или древната Колхида също е имала собствен морски флот. Черно море от дълбока древност си е имало, както местно корабоплаване, така и чужди кораби са влизали в него, обясни Роков.

По думите му – в Черно море плаването се е осъществявало основно покрай крайбрежието, каботажен тип плаване, тъй като колкото и да са били сигурни корабите, не са били пригодени за плаване директно пресичайки Черно море.

"Има два известни маршрута, разучени от историци и археолози. Първият е покрай западното крайбрежие или т.нар. Западен черноморски маршрут, а другият е покрай южното крайбрежие – днешният турски град Симоп.

Там формата на Черно море е такава, че се стеснява и от там е единственото място, където директно са пресичали открито море от Симоп на север към Кримския полуостров. След това са използвали местните течения и отново са се завъртали. Обратно на часовниковата стрелка е било движението по вътрешните течения на Черно море.

Това е в западната част, а източната теченията се движат по посока на часовника. Основно са се движили по-близо до крайбрежието, тъй като плаването е било от изгрев до залез. След залез слънце или малко преди залез са изтегляли корабите на сушата и почти нямаме данни за плаване през нощта.

Въпреки че през нощта е много по-лесно, защото ориентировката по звездите е много по-качествена. Тъй като, който е достатъчно умел в астрономията, по звезди може да се ориентира много по-добре, отколкото като гледа един еднообразен бряг през деня.

Трябва да има някакви видими ориентири, големи носове и специфични форми на брега. Но се предполага, че през нощта не са плавали, коментира Теодор Роков.

Той съобщи още, че международна морска експедиция ще изследва условията за древното корабоплаване в Черно море.

"Центърът за експериментално изследване на древното корабоплаване в Одеса е частна инициатива, не е държавна научна институция. Създаден е малко след политическите промени в бившия Съветски съюз. В ръководството на тази изследователска институция участват бивши морски от военния флот на Украйна.

Ръководител на научния център е д.и.н. Игор Мелник. До момента те имат седем или осем осъществени проекта – седем или осем построени копия на древни плавателни съдове – гръцки, римски, финикийски кораб.

Осъществяват плавания с тях по исторически маршрути. Имат плавания в Черно море, в Средиземно море, покрай Атлантическото крайбрежие на Европа, Франция, Испания, участват в Международния морски фестивал в Брест във Франция”, разказа археологът.

Плаването, което предстои, е част от цялата дейност на този Изследователски център в Одеса. Предстои плаване от Варна през Истанбул до Троя. Очаква се то да започне към 10-11 юни.