Призрак броди из Русия - призракът на Сталин

"Една бълха, пораснала хиляди пъти, би се превърнала в най-страшното и опасно живо същество на света."

                               Максим Горки

Тези думи на големия руски писател имат предвид Сталин. Да, "Бащата на народите" умря още през 1953 г., но призракът на Сталин броди из Русия (и не само там) и до ден-днешен.

Разположен в Алеята на героите до Кремълската стена, гробът на Сталин винаги е отрупан със свежи цветя. Мнозина руснаци не съумяват да приемат изчезването на един свят, с който е бил свързан смисълът на целия им живот. Част от хората, превърнати от "перестройката" на Горбачов в сираци, се събират всяка седмица, размахвайки своя паспорт, върху чиито корици със златни букви е изписано съкращението СССР.

Тъкмо тези хора виждат в лицето на Владимир Путин новия "цар", продължителят на делото на Сталин.

Такава е тематиката на книгата "Призракът на Сталин" от Владимир Федоровски, вече на българския пазар благодарение на издателство "Изток-Запад".

Книгата проследява перипетиите на Русия през ХХ и началото на ХХІ век, перипетии, описани през нейните първи водачи – цар Николай ІІ, В. И. Ленин, Й. В. Сталин, Н. Хрушчов, Л. Брежнев, Ю. Андропов, К. Черненко, М. Горбачов, Б. Елцин и Вл. Путин. 

Разбира се, най-голямо внимание Федоровски обръща на Йосиф Висарионович Сталин. В книгата Сталин справедливо е представен като злодей, диктатор и оцапан с кръвта на много милиони руснаци (поне 10 млн. души).

Освен като ръководител на болшевиките и респективно на подчинения на комунистическата идеология СССР, червеният диктатор също така е представен и като цар-самодържец, вдъхновяващ се от Иван Грозни, Петър І и другите най-добри примери на руското самодържавие и стремящ се към овековечаване на митологемата "Великата Рус".

Ала когато писателят разказва за събитията непосредствено преди и по време на Втората световна война, сякаш забравя с кого всъщност си има работа. Много историци вече са ни отворили очите за ролята на Сталин и Съветския съюз в избухването на Втората световна война. Отговорът на въпроса кой подпали най-голямата война в човешката история не е еднозначен, а именно - Хитлер и нацистка Германия. Напротив, Сталин също има апетити за завладяването на света и носи равна, ако не и по-голяма вина за ужаса, наречен Втора световна война. Хитлер е злодей, но е "мъник" на фона на Сталин.

От книгата не става съвсем ясно и друго обстоятелство. Според много други изследвания "Великият вожд на цялото прогресивно човечество" е дълбоко антиинтелектуален тип, посредствен, страхливец, подлец, паникьор, изключително суетен, лош държавник, слаб политик, безнадежден военачалник, скрил се зад успехите на другите. Единственият гений, с който Сталин е разполагал, е геният на най-ужасния терор, съществувал някога под слънцето.

В "Призракът на Сталин" е вплетен и друг сюжет – щрихи от живота на големия руски писател и поет Борис Пастернак. Проследява се неговата вътрешна драма на човек, едновременно осъдил Сталин и неговите репресии и колабориращ с режима. Все пак Пастернак излиза от живота с чиста съвест – написва изключителния роман "Доктор Живаго", който разобличава Съветска Русия.

След смъртта на Сталин, обаче, остана сталинизма. Макар и не в такива умопомрачителни размери, макар и наследникът му Хрушчов да го осъди на думи, терорът си остана крепител на режима на болшевиките. Терор, чийто практик след времето на Сталин стана зловещото КГБ.

За да дойдат през 1985 г. Горбачов, Яковлев и "перестройката", които доведоха до невиждано либерално разведряване в тази страна. Разбира се, призракът на Сталин не престана да броди из Русия. И в лицето на Владимир Путин той отново и отново намира излаз на историческата сцена. С други лица - и не само в Русия.