Ромео трябва да умре

Тандемът Радина Кърджилова и Явор Бахаров определено е печеливш инструмент на добрата реклама, като двамата вече го доказаха на големия екран (TILT).

В момента хитовите актьори са част от трупата на Театър Българска Армия и сякаш няма по-подходящи от тях, когато се вземе решение да се постави една от най-великите шекспирови пиеси – вечната класика "Ромео и Жулиета".

На всичкото отгоре, този сезон Шекспир определено е на мода, което, в комбинация с двете млади звезди, е непоклатима гаранция за успех. Поне за добра промоция.

Въпреки гореизброените предпоставки, постановката на Николай Ламбрев-Михайловски не би могла да се нареди сред отличниците на сезона. Скептицизмът се поражда най-вече от играта на Явор Бахаров, който пресъздава един някак статичен и леко муден Ромео, който сякаш стои встрани от действието и не е способен да се включи в случващото се.

Изпълнението на актьора идва като неприятна изненада, след участието му в "Железния светилник" и "Евгений Онегин", където се справи повече от прилично. Изглежда обаче терзанията на шекспировия герой са далеч от личното му усещане за драматизъм или са му някак трудни за пресъздаване.

Радина Кърджилова от друга страна полага голямо старание в пресъздаването на клетата Жулиета. Актрисата по принцип има добра харизма за драма и си личи, че ролята на безпомощната пред обстоятелствата влюбена девойка ѝ пасва отлично.

Играта на Радина е завладяваща и на места толкова прочувствена, че в някои моменти се прокрадва усещането, че преиграва или влага повече от необходимия емоционален заряд. На фона на статичния Ромео обаче това е може би полезно, защото в крайна сметка двигателите на действието са именно те двамата.

Колкото до останалите попълнения в екипа, в емблематичния образ на Меркуцио - приятеля на Ромео - влиза Георги Къркеланов, който за пореден път показва силно присъствие и умението си да се харесва на публиката.

Другият отличителен образ пък изпълнява Албена Колева – дъщеря на големия актьор Тодор Колев – която влиза в кожата на дойката и верна довереница на Жулиета. Именно Меркуцио и дойката бяха отговорни за подчертаното комедийно настроение на първата част то постановката.

Враждуващите Монтеки и Капулети пък бяха пресъздадени от Веселин Анчев, Ангел Генов, Милен Миланов, Антоанета Добрева-Нети, Илия Добрев, Мирослав Косев, Гергана Данданова, Екатерина Стоянова, Йордан Алексиев.

Другият слаб елемент, който препъва "Ромео и Жулиета" по пътя към успеха, е музиката, поверена на Добрин Векилов-Дони. Чухме клиширани мелодии – точно такива, каквото ги помним от времето, когато "Малкия принц" бе актуален хит, редуващи се с няколко песни, изпълнени на плейбек – метод, вече доказал качествата си на категоричен дразнител. Всъщност, пиесата можеше да мине отлично и без музикалните изпълнения на актьорите, но решението за тях така или иначе е реализирано.

В крайна сметка, положението става доста по-добро във втората, осезаемо по-драматична част на пиесата. Ромео заминава в изгнание и отстъпва сцената на няколко доста силни и изпълнени с емоционален заряд сцени. Без присъствието на главния мъжки персонаж действието става доста по-леко за смилане и по-автентично, което затвърждава че именно той е препъникамъка в пиесата.

Сценографията и сценичните боеве също могат да се определят по-скоро като "качества", отколкото като "недостатъци", което накланя везните и прави "Ромео и Жулиета" на Николай Ламбрев-Михайловски нищо особено, но поне поносимо произведение.