"Артистът" - за черно-белите приказки, които забравихме

Десетте номинации за "Оскар" и седемте спечелени награди БАФТА могат само бегло да ви подскажат колко много ще пропуснете, ако не гледате черно-белия филм "Артистът".

Неслучайно лентата е основен фаворит за наградите на Академията и в това ще можете да се уверите съвсем скоро, защото днес е официалната премиера на лентата у нас.

"Артистът" разказва историята на Джордж Валънтайн (Жан Дюжарден), легенда в холивудското нямо кино. Съвсем случайно Джордж се запознава с красивата Пепи Милър (Беренис Бежо), която се опитва да пробие в света на филмите и постепенно започва да получава все по-големи роли.

Докато всичко това се случва, в киното настъпват революционни проблеми – немите филми започват да отстъпват пред звука, който има вдъхва нов живот и буди огромен интерес у аудиторията.

Валънтайн обаче отказва да пусне това, което му е донесло най-голям успех. Той се опълчва срещу новите технологии, благодарение на което губи всичко, което някога е притежавал.

Артистът се изправя пред най-тежкия избор в живота си – да продължи напред или да остане да живее с прекрасните спомени от миналото.

Филмът е дело на френския режисьор Мишел Азанависиюс, който прави дълбок поклон пред черно-бялото нямо кино и то по начин, който няма как да ви отегчи или да ви подразни с факта, че в продукцията няма говор.

Фактът, че "Артистът" няма звук и че не разполага с невероятни ефекти, е неговото най-голямо предимство.

Той отвежда в една епоха, в която най-големите ефекти идват от усмивките на блестящите главни герои, когато музиката и изражението говорят много повече, отколкото думите.

Продукцията, издържана изцяло в стила на киното през 20-те години, ще ви впечатли не само с перфектната игра на Дюжарден и Бежо, но и с чудесната си музика, дело на композитора Людовик Бурс.

Мелодията успява да потопи публиката в атмосферата по един толкова естествен начин, че когато в края на лентата за кратко се появява говор, единственото, което искаш да чуеш, е музиката, а не думите.

Защото за красивите филми не са нужни ефекти, а липсата на ефекти е приятно намигване към времената, в които всичко в киното изглеждаше по-истинско от всякога.

"Артистът" ще ви разсмее, трогне и разплаче, докато не се почувствате напълно омагьосани от тази черно-бяла филмова приказка.