„Евровизия“ песенен конкурс ли е?

"Евровизия" приключи, гостите в Баку оставиха блестящите конфети зад гърба си, а нашата представителка Софи Маринова се прибра тихомълком у дома, след като не успя да се класира за финала.

Настъпи време за равносметка, и то не само у нас. Победителите, разбира се, ликуват, не им е до равносметка – щом са първи, значи наистина са номер едно, конкурсът е супер и гласуването е напълно коректно.

На всички останали обаче, на които мозъкът не ни е замъглен от триумфа на първенеца, започва да ни става все по-ясно, че май правилата, които играят на сцената на "Евровизия", нямат много общо с музиката.

За поредна година ставаме свидетели на меко казано странно подреждане на класацията, на извеждане на предни места на песни, които трудно можем да си представим, че са се харесали масово, и на набиваща се на очи "съседска солидарност".

Естествено, на всеки, на когото му се струва, че има нещо гнило, ще му бъде изваден аргументът със субективността при оценяването на една песен – може да ви се струва, значи, че песента на албанката тази година е писък и крещене, ама европейците пък масово са си я харесали и въобще не се чудете, че стана пета.

Дори и да се опитаме да запушим нос и да се правим, че не ни намирисва на лобиране и политически интереси, поглеждайки към победителите назад в миналото, то гласуването по съседски направо вади очи.

Групичките са ясни и на онези, които за първи път са гледали "Евровизия" онзи ден. Балканските държави, разбира се, особено бившите югорепублики, се държат здраво една за друга. Равносилно на предателство ще бъде, ако Македония не гласува за Сърбия, Сърбия за Македония и всички вкупом за Сърбия.

Ако случайно ви се струва, че някой кривва от правилото... няма страшно, грешката е вярна – просто се обажда гласът на диаспората. Или може би пък ориенталските ритми на турските песни винаги се харесват на Германия, където само между другото работят и живеят над половин милион турци.

Ами любовта на Италия към румънските парчета (румънската ромска общност на Апенините е пословично многобройна). Да не споменаваме, че Гърция тази година даде цели 10 точки на "любимите" си имигранти – албанците. Гръцките националисти из форумите още беснеят... По същата логика българските песни получават обикновено най-силна подкрепа от Кипър и Гърция.

Картинката обаче е същата и в останалата част на Европа – балтийските държави традиционно се поддържат – балканска песен и да им се хареса, едва ли ще получи сериозни точки, нищо по-различно не виждаме и при Русия и членките на ОНД Украйна, Беларус, Армения, Азербайджан, Молдова (молдовците се навиват да изневеряват само заради Румъния).

Добре тогава, като е повече от ясно, че гласуването на "Евровизия" има по-скоро за цел да преброи и отсее приятелите и да посочи с пръст "предателите", не е ли време музикалното изкуство да престане да бъде използвано като параван?

Защото на местно ниво конкурсът започва да се превръща единствено в повод за скандали, сплетни, оплюване, а дори и расизъм. И участието на един изпълнител в "Евровизия" се оказва истинско изпитание за кариерата му. Така че да не се чудим на странните птици, които в последните две-три години кацват на сцената на родния конкурс и ни стряскат, че може и да стигнат до международната сцена от името на страната.

А що се отнася до Софи Маринова, на нея освен традиционните критики (че песента не струва, че е спечелила родния конкурс с измама, че не се е облякла подходящо, абе въобще - че не е представила песента както трябва), й се наложи да търпи и расистки коментари.

Само за протокола следва да отбележа, че от всичките ни осем досега представители на "Евровизия", Софи се нарежда на пето място по получени гласове. След нея например остават Марияна Попова, Миро и, хм, Красимир Аврамов с впечатляващите 7 точки. Разбира се, на първо място със 146 точки, които им отредиха пето място в конкурса през 2007 г., са Елица и Стунджи.

Плюс това, ако повечето от родните изпълнители, неуспели да се класират на финал (вече пета поредна година), са били предпоследни измежду участващите на съответния полуфинал държави, то на полуфинала на 24 май Софи беше на косъм да мине.

Тя се класира на 11-о място със същия брой точки като Норвегия (45). Единствената причина да не отиде на финал беше, че тези точки бяха получени от една страна по-малко – за нас са гласували от 10 държави, а за норвежците – от 11.

И у нас, както и в други страни, и най-силно на Острова, започна да се задава въпросът "Има ли смисъл да продължим да участваме, ако е ясно, че (по каквито и да е било причини) победители няма да станем?".

Аз бих казала – не, няма смисъл, ако не бъдат въведени промени в правилата на конкурса, които да се преборят с видимо изкривените критерии. В противен случай рискуваме да започнем да пращаме представители "просто, за да не е без хич", а от това не печели нито страната, нито самият изпълнител, нито конкурсът като цяло.