А, нима това са те?

"Или някаква измама
или съм видял на кея
как ръката ми избяга
другата след нея
как окото ми се втурна
и се хвърли във водата
а устата ми изчезна
в космическата бездна
и на някъде замина
скри се голата ми кожа
и носът ми се стопява
в космическата ложа"

Реших вместо въвеждащи думи да цитирам част от песента "Пийпшоу" на Анимационерите. Една от многото, които (надявам се) ще чуем на един от най-чаканите концерти на сезона. Онези, които разпознаха строфите знаят за какво говоря. За останалите, за които те са просто странна, авангардна кула от думи - ще кажа: изпуснали сте цяла една епоха. Но, не тъжете - тя ще възкръсне отново, поне за два часа, на 9 ноември в столичния клуб Микстейп 5 и ще довее отново онова толкова хубаво усещане на онова толкова хубаво време. Именно това бе причината да се срещна с един от най-любимите ми родни музиканти – Гурко – който да ме увери, че това наистина "са те".

Какво ви накара да се съберете отново и то в такава атрактивна формация?

– На първо място, поканата на Мартин Михайлов от "Строежа". Всъщност, той ни кани от много време, но поради вътрешни разногласия, или по-скоро гледане в различни посоки, не се бяхме организирали да направим концерт. Голямата новина естествено е, че Владо, нашият барабанист, вкара и Светлана Василева в състава. Тя всъщност е негова сестра. Тя се появи точно на време, защото имахме проблеми с басиста и по този начин пъзелът просто се нареди. Тук обаче говорим просто за един концерт.

Защо?

– Защото, на този етап, работим само и единствено за събитието. За по-сериозни неща ще се говори чак след това.

Жалко. Много хора се зарадваха на новината на реюниъна...

– Ами, имаме идеи и за други проекти, но сега се събираме основно заради концерта. Така че, онези, които са се зарадвали няма да останат разочаровани, ако дойдат на събитието, хаха.

Говори се, че имате доста неиздадени нови песни?

– Много на брой нямаме. Коментирахме идеята специално за концерта да направим ново парче. Уви, тя няма да се осъществи, защото до него остава съвсем малко време. Впоследствие решихме да се поровим в репертоара си след двата албума, онези неиздадени песни, които сме правили преди години. В крайна сметка се появиха 16-17 песни, от които можеше да избираме.

Сред тези песни има ли такива с участието на Светлана?

– Не, това са песни предимно от периода 2005/ 2006 година. Всички те звучат доста добре, просто не са видели бял свят.

И всъщност единственото място, на което ще ги свирите, то това е концертът?

- Някои от тях - да. Другите просто нямаме време да ги подготвим. Текстът при нас е най-сложната работа – музиката, като че ли, по-бързо става. Нужно ни повече време.

Като спомена сложността на текста, сетих се за една ваша страшно любима песен - Foss, в която пееш на един доста сюрреалистичен език. Ще го ползвате ли отново?

– Foss ще я свирим и да – ще го ползваме.

Може ли да споделиш нещо повече за стила на самите песни – отново ли ще чуем онова, с което сме свикнали да ви асоциираме в близкото минало?

– По-скоро сме се развили в някои посоки. Селекцията не е, нито като първия албум, нито като втория. Има доста меланхолични песни, други пък са още по-диви и динамични. Но, при всички положения, няма как да сбъркаш едно парче с друго.

Разкажи малко повече детайли около Светлана – как дойде цялата идея?

– Имаше опция да свирим заедно на един летен фестивал и всъщност, проектът бе измислен именно за него. Когато разбра за идеята, тя веднага се съгласи - по това време беше и в България - но в крайна сметка участието не се случи.

За сметка на това, когато се появи предложението на Мартин, се зачудихме дали пък случайно тя няма да се съгласи да дойде. Всъщност, в момента Светлана е доста заета – във Великобритания има доста участия, като отделно от това и преподава, така че постарахме се датата на концерта да съвпада с почивката й.

Ситуацията не е чак толкова поетична, нещата станаха нормално, но аз лично много се вълнувам, че ще свирим със Светлана. На всичкото отгоре, сбъдваме една мечта на брат и сестра, които от 20 години се занимават с музика и дори не са свирили заедно!

Вие сте едни от емблемите на родната алтернативна музика през 90-те. Как заварвате сцената в момента и защо решихте да се завърнете именно сега?

– Честно казано, имали сме предложения през годините, но решихме, че точно това си заслужава. От членовете на групата, като че ли, аз най-лесно се навивам за свирене. Не че на останалите им трябват много уговорки, но трябваше да е нещо по-специално.

Що се отнася до сцената в момента, аз я следя доста обстойно, защото имам рубрика за българска музика в радио предаване и съм много очарован. Не се притеснявам от новото поколение, не искам да лежа на стари лаври и гледам да права онова, което обичам.

Можеш ли да посочиш кои са най-ярките разлики в настоящата сцена и онова, което беше преди 13-14 години?

– Може да звучи малко като старческо мрънкане, но тогава групите, които изпъкнаха, имаха доста по-сериозна автоцедка. Просто, всяко парче беше много добро. Докато сега се прави доста музика, но има и много плява. Това, разбира се, не означава, че съм се закотвил в моето време. Времената сега са съвсем други, имат друга енергия, слуша се друга музика и т.н.

А би ли назовал някои положителни примери от настоящето – каза, че си очарован...

– Да, разбира се – Млък!, The Barbarones, Gross, Dr Go-go's Band, Q-chek, Der Hunds – има още много, но тези ми изникват на първо четене.

Защо, според теб, тези групи не могат да добият тази популярност, която имахте вие или някои от другите големи алтърнатив групи навремето?

- На първо място, поради прекалено голямото количество информация. Хората просто се изтощават от всичко, което виждат всеки ден, всички линкове, които им се изпращат и започват автоматично да игнорират.

Сега просто всичко е повече – и събитията и концертите. Едно време ситуацията беше доста по-суха и всяко ново нещо предизвикваше небивал интерес.

Второ, по онова време медиите се бяха "излъгали" и обръщаха повече внимание на новата, българска, алтернативна музика. За това определено помогнаха Уикенда – те повлякоха крак и запалиха интереса.

Сега, честно казано, не съм сигурен дали, ако се оформи ново течение в българската музика, медиите ще му обърнат необходимото внимание. Като визирам основно за рок и ъндърграунд.

Мога ли все пак да задам въпроса за плановете и бъдещето?

– Зависи. Много зависи. Зависи как мине концертът, как се чувства всеки един от най след него, зависи как се развиват и индивидуалните ни проекти.

Какво всъщност се случва с Мфортно диско?

– Покрай концерта с Анимационерите съм набрал скорост да правя нова музика и измислих това-онова и за Мфортно диско. В проекта съм поканил някои известни музиканти, защото искам да направя групата концертна, дали ще се съгласят – тепърва ще разберем.

По какво се различават Мфортно диско и Анимационерите?

– Мфортно диско са съвсем рок хора. Те правят енергична музика, която се забива в клубове. А, Анимационерите, Анимационерите са просто тра-ла-ла.