Афроамериканският дух на танцьорите от „Ейли 2“

И да не са афроамериканци, танцьорите в "Ейли 2" носят този дух, по думите на Трой Пауъл - артистичен директор на трупата,  която гостува за първи път у нас.

"Алвин Ейли основава компанията, за да съхрани и да  популяризира афроамериканското културно наследство.

Постепенно  репертоарът се разширява, защото той осъзнава, че всеки има какво да сподели - независимо от раса, националност, религия. А и за него е било важно да взема от други култури", каза днес пред репортери Трой Пауъл в отговор на въпрос. 

По думите му репертоарът се разширява също, защото са нужни нови предизвикателства пред артистите, за да се развиват и като танцьори, и като личности - не бива да има неща, които те не могат да правят. 

Танцьорите ще представят седем балета в две вечери в НДК - на 24 и 25 април.

Гастролът, с който завършва европейското им турне, е в рамките на проекта "Американски балет за България". 

Той се осъществява за трети път от фондацията "Кълчъръл бриджис" в партньорство с фондацията "Америка за България". 

Като много динамична, свежа, страстна и професионална  определи Трой Пауъл трупата от 12 артисти на възраст между 18 и 23 години, повечето завършили училището към компанията на легендарния хореограф и нейн основател Алвин Ейли.

В "Ейли 2" се подготвят артистите за голямата компания "Алвин Ейли". 

За всяка роля има три състава, за да вижда публиката различни интерпретации, обясни Трой Пауъл.

По думите му артистите са в здравословна конкурентна среда,в която няма йерархия - премиерсолисти, примабалерини и т. н. 

"Изискванията при подбора са много високи - освен да притежават отлична техника и физическа сила, танцьорите трябва да се раздават докрай на сцената и да се разкриват като хора, а не да се крият зад маската на ролята.

Това е особеното при хореографията на Алвин Ейли - трябва да се раздадеш, за да я изиграеш, да си много силна, ярка личност", каза артистичният  директор.

На въпрос за разликата между американската и европейската публика танцьори отговориха, че в Америка знаят какво ще видят и ръкопляскат още с вдигането на завесата, а в Европа може би ги познават само по име, но не знаят какво да очакват и просто  гледат.

В края на спектакъла обаче винаги има много аплодисменти и така артистите разбират, че посланието им е стигнало до зрителите въпреки различните култури.

"При европейците ми хареса, че дори да не те познават и да не знаят езика, в края на вечерта те прегръщат, французите дори те целуват.