В ритъма на Bo

Боряна Стоянова е преди всичко пионер. По-добър израз не бих могла да намеря, въпреки че ползвам дума, която свързваме по-скоро с миналото, за да представя един човек, който е обърнал взор към бъдещето.

Първото си парче прави през 2007 година. Нарича се "Outside" ("Навън") и е популярно като първият роден дръм-енд-бейс – поне това ще прочетете, потърсите ли го в Google.

Оттогава си печели името на ъндърграунд изпълнител, макар че усмивката ѝ е по-светла от слънцето. С течение на времето Боряна, която твори под псевдонима Bo, поема по нелеката пътека да внася и култивира модерните западни музикални течения в държава, чиято най-голяма звезда е мъж, облечен като Лейди Гага, който пее "Дай ми го дай".

Срещнах се с тази чаровна, модерна Жана д'Арк на българската сцена, която ме увери, че идеализмът все още е жив. Ще успее ли да убеди и вас може да разберете от текста по-долу....

Защо Bo и какво се крие зад името?

Bo е умалително на Боряна. Смятам, че тези две букви олицетворяват всичко онова, което съм аз – нещо малко, но много позитивно.

Стилът ти е доста интересна смесица, как би го определила?

Точно определение не бих могла да дам, но в него определено има много джаз, хип-хоп, дръм-енд-бейс елементи. Генерално е повлиян от английската сцена – семейството ми живее там и съм прекарала в страната доста лета. Тамошната музика ме впечатли още преди години и оттогава най-голямото ми желание е българската да започне да прилича на нея – да бъде модерна, а да не се осланя само на стари и еднотипни неща.

Кои артисти са ти повлияли най-много?

– В брейкбийта се влюбих след като чух "Breakbeat era" – те са една страхотна бристолска група с уникална вокалистка, която ми е служила за вдъхновение безброй пъти. Мога да изброя още Prodigy и всичко онова, което излезе в зората на дръм-енд-бейса. Miss Dynamite, Chase and Status, Katy B, Delilah, Roxxane, Lady Leshurre и много други. Що се отнася до дъбстепа, първия път, когато изобщо го чух, то това бе именно в Лондон. Именно тогава се вдъхнових да се върна и да направя нещо подобно и тук – модерно и хубаво. Да довея малко по-модерен вятър и у нас.

Успяваш ли?

Мисля че да. Аз съм идеалист и вярвам, че дори и една птичка пролет да не прави, тя може да пее толкова красиво, че все някой ще я чуе. Смятам, че ще имам последователи, макар и малко и че все повече хора ще започнат да слушат хубавата и стойностна музика.

Напоследък дъбстепът завладя голям процент от световната сцена и е факт, че огромна част от наложилите се вече артисти, започват да правят експериментални проекти именно в този стил. Не се ли тревожиш, че това е кратковременна мода и би мога да се загубиш в течението?

Това не ме притеснява, защото дъбстепът е само един елемент от музиката – той носи заряда на новото време. Както преди време всички са чули Prodigy и са си казали "Уау, тези са толкова различни" и не са били сигурни какво са точно. Не е нужно да се слагат етикети: това не е дъбстеп, това не е дръм-енд-бейс... сега хората някак са забравили да се отпуснат и да слушат музиката заради самата нея, а чуват само първите акорди и започват да отричат, защото това не е еди-какъв-си стил. Но това няма значение. Не е важно дали е дъбстеп и дали ще отшуми – няма вечни неща. Важното е музиката да се слуша.

Кой прави инструменталите, върху които пееш?

Те са изцяло дело на Апостол Найденов – Nowallz. Той прави всички инструментали и мастерира парчетата в нашия лейбъл. Любопитно е, че той се занимава с хип-хоп, но в същото време е и тон режисьор в едно радио. Апостол е от хората, които за пет минути могат да сътворят филмова музика. Наистина е много добър и се радвам че работя с него. Типично за нас е, че като започнем даден трак, ние рядко знаем какво ще излезе. Така се случи със сингъла "Colors", например.

Тази песен е може би най-популярната ти. Имаш ли някакъв отзвук от чужбина – все пак стилът ти е по-популярен зад граница, отколкото у нас?

Има да. Интересното е, че почти всички коментари, които са писани в Youtube, са писани от хора, които живеят в чужбина. Най-любопитното е, че те пишат: "Браво! Най-накрая да излезе нещо хубаво от България". Хората наистина се радват, че и в българската музика има прогрес. Българските потребители за жалост дори не слушат, само оплюват.

Информация за песента излезе и в два американски блога и то без да съм правила абсолютно нищо. Не съм влагала в PR, не съм афиширала по някакъв по-агресивен начин, всичко се случи от само себе си. Преди време ме поканиха да пея в и Лондон. Може би роля в това, че са ме харесали играе и езикът – пея почти изцяло на английски и хората разбират текста.

Пееш на английски, но последната ти песен – "Irie" е на български. Това ли е стратегията ти за популяризация на местна почва?

Определено целя реализация, но честно казано не се придържам към определена стратегия. "Irie" е на български, но всъщност това е по-стара песен, която се избистри във времето. Ако трябва да съм честна, английският е предпочитаният език за работа от мен. Знам, че когато пея на български, хората харесват песните много повече, защото ги разбират и те достигат до тях. Но аз винаги съм смятала, че българският език не е от най-благозвучните, когато става въпрос за музика.

Много по-трудно е да напишеш един български текст, който да се абстрахира от всичко написано за любов и чувства досега, но написано за един друг стил. То толкова се е преиначило, че когато чуеш песен на български, тя неминуемо започва да ти звучи като поп-фолк.

Ти сама казваш, че не трябва да се слагат рамки – не мислиш ли че е леко ограничаващо да спрат да се пишат песни за любов на български, защото това е най-често спряганата тема в поп-фолка?

Може би аз съм пристрастна и не мога да се отърся от това. И когато пиша на български, всичко ми звучи по този начин. Не че съм загърбила езика, имам амбицията да пиша на български и ще се стремя да го правя, но времето ще покаже – нямам план и се вдъхновявам на момента. Няма значение какъв е езикът. Важното е да стане красиво.

Замисляш ли някакви колаборации с родни изпълнители?

Всъщност да. Замисляме един нов проект, в който трябва да се включи и един български рапър. Искам той да е в стила грайм*. Смятам в него да има доста лондонско влияние. Надявам се, че ще успеем да направим нещо, което наистина не е правено у нас досега.

По думите ти си личи, че Лондон е мястото, което наистина ти харесва, казваш че ти е по-лесно да работиш на английски – не се ли замисляш просто да заминеш и да се пробваш там?

Да избягаш е най-лесно. Аз, както казах, съм идеалист – искам да постигна нещо тук. Правя го на първо място за себе си, но го правя и за всички онези хора, на които им е писнало да слушат безвкусни песни и да гледат пет лица на кръст по телевизията. Просто искам музиката в България да е модерна и да започне да следва тенденциите. Затова съм тук.

Боряна извън Bо?

Работя в голяма ай ти компания, която няма нищо общо с музиката. Трудя се в офис, обличам се в бизнес облекло, върша сто различни неща наведнъж. И всъщност това ежедневие, което на мнозина се струва адски сиво, мен ме вдъхновява. Там няма място за креативност, затова веднага след работа и във всеки свободен миг, който ми оставя не спирам да творя. Пък и понякога работата ми е механична. Тогава мислите ми неминуемо отлитат и започват да се въртят около другата част от живота ми. В такива моменти се раждат най-добрите ми идеи.

Би ли споделила три малки тайни за себе си?

Естествено руса съм; навремето бях баскетболист в "Ямбол Газ"; винаги нося червен конец на лявата си ръка против уроки.

*Grime – сравнително нов музикален стил, възникнал в началото на XXI век в Северон Лондон. Той е микс между английски гаръдж, бртиански хип-хоп и денс музика.