Владо Карамазов: Не планирам, живея ден за ден

Владимир Карамазов е един от няколкото актьори на българския театър, които се радват не само на творчески талант, но и на голям интерес от страна на нежната част от публиката.

Въпреки че е един от най-желаните ергени от актьорското съсловие, Карамазов все още не е свил семейно гнездо, макар да признава, че му се иска.

Казва, че не иска да мисли постоянно за това и вярва, че ще му се случи, въпреки него. "Ако тръгна да търся по улиците да се задомя, няма как да стане", пошегува се актьорът в студиото на bTV.

"Преди много планирах, сега вече не, защото съм се разочаровал много често. Когато планирам нещо и започвам да го чакам, то винаги се проваля. Затова сега се опитвам да живея ден за ден и да не планирам абсолютно нищо."

И лятната почивка също не планира. "Ще ходя напред-назад", каза уклончиво Карамазов, явно за да не привлече рояци фенки на плажа.

Макар че вече е на вълна почивка и лятна отпуска ("В момента нищо не ми се играе, защото е лято"), Карамазов все още играе на сцената на Народния театър и дори ще бъде награден от гилдията.

На 15 юни на голямата сцена на Народния театър след 50-о юбилейно представление на спектакъла "Сирано дьо Бержерак" на Теди Москов той ще получи наградата "Иван Димов" за ролята си на Кристиан дьо Новилет в "Сирано дьо Бержерак" и на Хлестаков в "Ревизор" на Мариус Куркински.

Наградата "Иван Димов", която се връчва само на млади български таланти за високи постижения в сферата на изкуството, е давана досега на актьори като Андрей Баташов, Рени Врангова, Христо Мутафчиев, Камен Донев, Мария Сапунджиева, Мариян Бачев, Александър Кадиев и др.

Карамазов се пошегува, че е хванал последния влак за наградата, защото тя се връчвала на актьори до 35-годишна възраст, а той е на 33 в момента.

Призна, че подобни награди дават самочувствие на актьора, но че той самият се е научил през годините да не обръща внимание на това и, че мери успеха си с качеството на играта си, с успеха на постановката, с реакциите на публиката.

Според него критиците не могат да повлияят по никакъв начин на публиката, но затова пък могат да смажат самочувствието на някой млад актьор.

Изрази и известни резерви към позицията на театралната критика, че масовият театър не е стойностен. "Театрите започнаха да функционират изключително много и да се борят за публиката, което според критиците е ужасяващо, защото не можело театърът да бъде толкова масово изкуство и да се съобразява изцяло с вкуса на масата, защото театърът все пак бил да възпитава някакви неща", коментира актьорът.

И изрази мнението, че театърът, и в частност Народният театър, трябва да пътуват много повече – и в провинцията, и в чужбина, и в тази посока може да се хвърлят средства и усилия.

От година и половина Карамазов е на свободна практика заради смешните, по думите му, заплати в театъра и смята, че оттогава нещата са се оправили за него, въпреки риска, който е поел. Убеден е, че колегите му не са се захванали с театър, мотивирани от заплащането, но изтъква, че все пак "в един момент битът може да захлупи изкуството".

Самият той се занимава с театър на сцена от 12 години и признава, че никога не е съжалявал за избора си, макар че е свързан с много нерви. Харесва професията си най-вече защото е разнообразна, а и чистосърдечно си признава, че нищо друго не може да прави.