Всички обичат Червените Люти Чушки

Red Hot Chili Peppers взривиха Арена Армеец. Всъщност не. Българската публика взриви Арена Армеец, заради Red Hot Chili Peppers.

Ако трябва да съм напълно честна, това далеч не бе най-силният рок концерт, който съм гледала. Но това определено бе една от най-щастливите и отдадени публики, на които съм ставала свидетел. Ако трябва да обобщя шоуто, което ни поднесоха калифорнийците вчера, то бе доста премерено за рок група, но пък натурално, чаровно и приятно небрежно – точно като членовете на бандата, признати за едни от всеобщите любимци на глобалната музикална сцена.

Макар и основната цел на турнето да е промоция на настоящия албум "I’m with you”, Чушките всъщност бяха намалили песните от него до минимум, за сметка на обичаните класики, които знаеха (и пееха с цяло гърло всички).

Антъни Кийдис и компания излязоха към 21:30, като за начало забиха новия си хит "Monarchy of roses”. След това, на фона на зверски ефектна мултимедия, те изтреляха три от най-големите си хитове – "Around the world”, "Otherside" и любимата "Snow”.

Шоуто продължи с "Can’t Stop”, "Wet Sand” и "Throw your television”, като всички те бяха педшествани от дългите бас-сола на  Майкъл "Флий" Балзари, който всъщност се оказа и лицето на концерта. За лека изненада на всички, сценичните появи на Кийдис се свеждаха единствено до изпълнението на самите песни. Контактът с публиката и "забавлението й" по време на паузите изцяло пое клултовият басис, който пя, рецитира, свири и, за огормен кеф на всички, се разходи на ръце по сцената.

Кулминацията на концерта определено дойде с "Under the bridge”, когато 19 хиляди гърла запяха до болка познатите строфи, а Арена Армеец засвети. Полследваха "Blood Sugar Sex Magik", "Higher Ground", "Californication”, "By the Way”, след която публиката вече бе обезумяла от кеф.

Точно тогава дойде и моментът с "взривяването". След като Red Hot Chili Peppers казаха отработеното "Довиждане", софийската зала буквално се раздра от викове. Толкова силни, и толкова решени да доведат обратно своите любимци, че те се сляха в един хомогенен суперзвук, който се яви истинско предизвикателство за слуха.

Естествено Red Hot се върнаха и то доста ефектно – първо на сцената се появи барабанистът Чад Смит, който започна да прави маймунски физиономии на камерата. Той започна да свири, заедно с придружаващия бандата бразилски перкусионист, като след дълга интродукция и появата един по един на всички от Чушките, на сцената зазвучаха "Chad & Mauro Jam", "Factory of Faith", "Soul to Squeeze", "Give It Away".

Събитието приключи малко преди полунощ, но не и за тълпите, които продължиха да крещят, докато напускаха Арената и вървяха на талази по улиците.

И така, концертът на Red Hot Chili Peppers определено ще се помни. Ще се помни въпреки славата им на не много силна лайв банда, въпреки отсъствието на култовия Джон Фрушанте, заместен от Джош Клингхофър (който на всичкото отгоре бе контузен, но се справи прилично), въпреки очевадната умора по лицата на музикантите, дължаща се може би на натоварения им последните месеци график (или може би на почти 20 години бурен "рок-енд-рол лайф"). Концертът на Red Hot Chili Peppers ще се помни, заради хилядите, които определено знаеха за какво са дошли, определено са следqли всяка от тези 20 години сценично присъствие и определено най-много от всичко обичат Червени, Люти Чушки.