Еlevation Festival край Разлог приключи с много силна, но и единствена вечер, хиляди разочаровани и тотален хаос в организацията на случващото се, което предварително бе окичено с титлата "най-грандиозното музикално събитие у нас". Но и типично по нашенски – не след дълго нещата тотално се объркаха.
Около половината от очакваните 40 хиляди направиха първата вечер на феста не просто добра, а абсолютно незабравима, въпреки че не успяха да видят абсолютния фаворит на фестивала - Jamiroquai. Слухът, че JK няма да се качи на сцената плъзна като неочаквано зло и само час преди очаквания концерт официално стана ясно, че британецът е с изкълчен глезен и изобщо няма да излезе пред публиката.
Не се разбра дали той изобщо е пристигнал в България, но уж за успокоение беше съобщено, че бандата е отменила участието си и в съседна Турция. От което не вярвам на някой да му е станало по-добре.
Въпреки огромното разочарование, четирите концерта, на които станахме свидетели запълниха достойно поокастрената програма на Elevation – Stereo MCs, Мorcheeba, Hurts и финала на блестящите Parov Stelar Band ще се помнят поне до следващото издание на фестивала, каквото организаторите обещаха, че ще има.
Но трябва да си кажем, че българската публика абсолютно заслужи това, което чу и видя – тримата братанци от Stereo MCs вдигнаха летвата с убийствено добри два часа, с които поставиха началото на фестивалната вечер. "Music of the past, present and future”, диагностицираше композициите си Роб Бърч и беше дяволски точен.
Опияняващите Мorcheeba, които продължиха британската вечер сякаш сляха многохилядната публика в едно презаредено с емоции и звуци ядро, което направо се взриви, след като Skye сподели, че иска да бъде по-близо до феновете си. Тя помоли организаторите да премахнат загражденията на фен зоната, построена непосредствено под сцената, и след няколко повторения на желанието си, то се сбъдна.
Свръхдоза любов доведе до нирвана полуделите меломани - "Виж я, тя е лицето на моята музиката", каза ми русокосо момиче, което беше толкова хипнотизирано от Skye, че сякаш не дишаше. И наистина, рядко сме виждали на наша сцена толкова искрени артисти, а те – убедихме се – винаги са празник аз всички сетива.
След време, в което можеше да се стигне до половината на опашката за бира, започна концерта на още едни гости от Острова. Тео и Адам от дуото Hurts тотално си заслужиха мълниеносно споходилата ги слава.
Видяхме и чухме на живо онова, което в последните две години ги изстреля на върха на класациите – талант, отдаденост, смиреност пред изкуството, тънък музикантски почерк. След Stay и Wonderful life няколко по-лежерни парчета поутешиха публиката, но концертът им завърши с гостуващо участие на убийствен оперен глас, който се разля по склоновете на Пирин. Ето за това обичаме фестивалите на открито.
Едва доловими искрици надежда се стрелкаха сред публиката – дали пък JK няма да се появи и да взриви сцената тогава, когато вече никой не го чака? Всичко това обаче, остана в сферата на мечтите, но пък тези, които не бяха успели да видят Parov Stelar в Sofia live club преди месеци, получиха шанса да си наваксат, та и нещо повече. Австрийската формация се качи на голямата Elevation сцена след няколко неуспешни опита да настрои техниката си, но пък за сметка на това сътвори тотална лудница в следващите почти два часа.
Всяко парче беше различно и като че ли по-добро от предишното, а суинг ритъма не позволи на никой да остане на мястото си – в 1 часа след полунощ всички танцуваха като море под краката на страховито талантливата вокалистка. Тя самата определи публиката си като "най-страхотната, която някога е виждала", а ние от своя страна дълго не можехме да повярваме на ушите и очите си. Често е по-важно не как си започнал, а как си свършил. Parol Stelar бяха доказателството.
Няма да пропуснем страховитата тълпа, която задръсти изхода и пътя на автобусите след финала на първата вечер на Elevation. Колкото и зле да беше почти всичко останало – макар и със закъснение, автобуси поне имаше, за което всички гостуващи на хотелите в общината останаха благодарни. Самата община също трябва да е доста доволна от тълпите туристи, които задръстиха околността.
Иначе – бавен и зле организиран достъп до входа на фестивала, меню и цени, които варираха в зависимост от настроението на барманите и състоянието на купуващите, недостатъчно бира, надценки и далаверки по нашенски – неща, които няма да видите на повечето големите европейски фестивали, но пък смятате за съвсем нормални да се случат у нас. И, както видяхме - те се случват.
За нещастие на всичк,и и като нелепо продължение на ударната първа вечер, сутринта на следващия ден ни изненада с ураганен вятър, който помиташе всичко по пътя си. Още преди обяд на страницата на фестивала се появи съобщение, че достъпът до територията на Elevation е преустановен, поради силния вятър и риска от инциденти. Сцената беше укрепена и всички зачакаха вятъра да поутихне, но това така и не се случи.
Къмпингът опустя за по-малко от час, а тълпи от готини хора, дошли да се забавляват препълни центъра на Банско и Разлог. Няма как да не се запитаме: защо все на нас ще ни се случат такива неща? На този и други въпроси очакваме да ни отговорят организаторите утре, когато ще се състои извънредна пресконференция.
Изводът: Elevation със сигурност ще остане в историята, макар и с малко по-различни спомени от първоначално очакваните и обещаните. Разбрахме едно: всичко е в ръцете на съдбата и природата, но най-вече е важно такива големи музикални обещания да дават хора, които наистина, а не само на думи, могат и знаят какво правят.
И колкото и да не вярваме, че ще има втори шанс за среща с Cypress hill, 30 Seconds to Mars, Gentleman, Smokin' Jo, Dog eat dog – остава надеждата, че Sozopol July morning Festival и Spirit of Burgas ще измият с морска вода не съвсем успешния първи опит за фестивално лято в България.