Девицата няма милост! Iron Maiden изнесоха убийствен концерт за българите

Понякога си мисля, че тук, на Балканите, сме родени под щастлива звезда. През последните години толкова качествени рок и метъл банди дойдоха у нас, че на българите им се опразниха джобовете от концерти и фестивали. Само че има такива банди, по които публиката лудва за цял живот и колкото и пъти да се престрашат да дойдат на Балканите, толкова и феновете им ще отидат да ги слушат. Iron Maiden са големи и направо ни напълниха сърцата снощи, макар до последно феновете да мрънкаха, че метъл концерт, и то на група от ранга на Maiden, не се прави във волейболна зала, а на широк открит терен, където на воля можеш да се отдадеш на бирата, рокенрола и... още нещо.

Преди всичко обаче трябва да отдадем заслужени адмирации към приятната подгряваща изненада на концерта – Ghost. Очарователните костюми на зловещия папа и тъмните духовници няма как да не се понравят на българската публика, която винаги е била изкушавана от готик културата, завладяла скандинавската музика доста отдавна.

Песни като Monstrance Clock се приеха изключително добре. Пък и шведите очароваха с непринуден контакт с публиката, като няколко пъти продумаха на чист нашенски "Как сте, София!" и "Благодаря". Такива сме си ние, дойде някой чужденец, каже нещо на български, и завинаги го запечатваме в сърцето си. Без съмнение Ghost са добре дошли в милата ни татковина и ще се радваме на техен самостоятелен концерт в някой хубав слънчев ден. Просто има нещо крайно симпатично в тези черепи, dark визията, и мелодичния хеви метъл, сливащ се с елементи на готик, епик и ако щете, вярвайте – класическите църковни напеви, напомнящи Gregorian.

След изпълненията на Ghost последва кратка пауза, която на всички фенове им се видя дълга цял век (може би заради традицията в този момент всички да се наредят на двете големи опашки – едната в очакване за покупка на бира и другата, която бе значително по-голяма – очакваща физиологично облекчение). Атмосферата в очакване на Iron Maiden обаче не може да се опише с думи. Не и когато видиш как очите в препълнената зала гледат като в едно към сцената, където всеки момент ще се качат британските хевиметъл машини.

На война, в любовта и на концерт на Iron Maiden всичко е позволено. В мига, в който се появиха музикантите, хиляди скочиха на крака, и макар че бе едва 21:00 часа, настроението бе точно като в Two Minutes to Midnight. На човек му се стопля металяшката душа, като гледа как малчугани подскачат по раменете на родителите си и си казва, че още има надежда да победим чалгата.

Дали пък самият Брус Дикинсън не се изненада, когато чу как текстът на The Number of the Beast се запява от хилядите му верни почитатели. Ако това не е било достатъчно, то със сигурност е бил приятно учуден от това как му пригласят на The Trooper. Всеки фен на Желязната Девица е на мнение, че бандата няма слаба песен, респективно няма такава, която да не знаем наизуст.

Продължаваме напред с дискографията – изключително изпълнение на хита Seventh Son of a Seventh Son, при което си пролича, че това е любимата на поколения български фенове песен. Макар, че ако се замислим, същото може да се каже и за Phantom of the Opera. Въобще, за времето от 21:00 до 23:00 часа Maiden ни припомниха златните времена на хевиметъла и го възродиха по невероятен начин. Сцената, музиката, уникалните декори със страховити същества, които ни гледат от обложките на всеки албум на девицата – всичко показваше, че точните фенове са на точния концерт, на точната група, на точното място и по точното време.

В заключение, тези, които не са присъствали, могат спокойно да завиждат, че не са видели как британските метъл божества изпълняват Fear of the Dark на живо и цялата зала пее с "всемогъщия" Брус. И така България се преклони пред Брус Дикинсън, Дейв Мъри, Ейдриън Смит, Яни Гърс, Стив Харис и Нико Макбрейн. Единствено можем да съжаляваме, че на този концерт не чухме емблематичната песен No More Lies. Но пък можем да си я пуснем и да кажем едно огромно "БЛАГОДАРЯ!" на Iron Maiden.