Откакто щерката на футболния ас Христо Стоичков Михаела реши да се върне в България и да се развива на родна територия, тя не спира да бъде обект на постоянен и нестихващ интерес от страна на обществото. Определено фактор във високия ѝ рейтинг е звездната ѝ футболна кръв, но всъщност, Мика е една много интересна млада дама и извън сянката на баща си. Ето какво споделя тя пред Симеон Колев в новия брой на сп. Max:
Какво ще кажеш, ако те гледам отдалеч и се питам кое е това момиче?
–Това момиче е семпло и земно. Гледам да не съм претенциозна, да съм близка и добронамерена с хората. Губим прекалено много време в скрупули и предубеждения, от които хората лесно могат да се разминат. Затова рискувам. Прекрачвам граници, за да съм сигурна, че няма да се размина с някой, който си струва. Понякога се заприказвам с непознати. Историите им обикновено са вълнуващи точно толкова, колкото и историите на тези, които всички познаваме. Майка ми винаги ми е казвала, че съм се родила с микрофон в ръка, както и че мога да интервюирам дори камъни.
Добре, разбрах кое е това момиче. Доближавам се и те питам как си през уикенда?
–Уморена. През седмицата работя, излизам, виждам се с приятели. Събота и неделя почивам от всичко и си подреждам мислите за предстоящата седмица, когато ще се сблъскам с това, от което ще си почивам през следващия уикенд. Но ако се опитваш да ме поканиш на нещо, пробвай с кино.
Кой беше последният филм, който гледа?
–"Невъзможно" с Юън Макгрегър. Режисьорът е испанец и ми беше любопитно как го е направил. Струваше си. Тежък и трогателен филм.
А гледа ли "Арго"?
–Не. Хайде на "Арго"!
Кой ще плати билетите?
–Никога не съм се замисляла как да отговоря на този въпрос. Аз имам фен карта.
И аз.
Значи ще платим с твоята фен карта. Аз ще взема пуканки.
Кога това, че баща ти е Христо Стоичков, ти помага и кога ти пречи?
–Всички, които харесват баща ми, инстинктивно харесват и семейството му. Нас. Мен. Аз не мога да крия това, че съм Стоичкова. Не мога да го изтрия. По-важното е, че не искам нито да го крия, нито да го изтрия. Ще бъда пределно честна. Хората ме гледат с респект. Баща ми е това, което е.
Помагал ми е така, както всеки баща би помогнал на детето си. И въпреки това винаги съм се опитвала да се оправям сама. В Барселона спечелих кастинг за телевизионното предаване Over, като през цялото време умишлено не си казвах фамилията. Когато се преборих за мястото и трябваше да подписваме договора, едва тогава ми се наложи да се сблъскам с побутването и опулените физиономии отсреща. Но Мика беше спечелила работата, преди да се разбере, че е Мика Стоичкова.
В България започнах работа в Dream Team Production почти случайно, заради това, че Любо Нейков и Евтим Милошев просто ме харесаха. Хората прекалено надценяват баща ми. Той не е типът баща, който само ще върти телефони, за да обслужва професионалното бъдеще на дъщерите си. Понякога ми е тъжно, че каквото и да направя, все ще се намери някой да каже: "Е да, ама тя е щерка на Стоичков”. А аз се питам какво толкова повече и по-различно съм постигнала в това си качество?!
Вероятно хората си казват: "Ха, какво ѝ е на нея?! Обикаля с това златно бентли от заведение в заведение”. Какво не знаят?
–От 18-годишна си изкарвам парите сама. Вярно е, че баща ми ми дава пари, но и неговото даване е едно много странно даване. На мен ми е неудобно да му искам пари за излизане, той не се сеща за това, така че когато си свърша парите, не излизам. Освен това, понеже той не може да приеме по-екстравагантния ми стил на обличане, и за дрехи не ми дава пари. Като ме види, все повтаря: "Ох, няма ли веднъж да обуеш едни дънки и една нормална блуза”. Но ако става дума за книга или образование, тогава никога не пести. Със сестра ми винаги сме имали късмета да бъдем в най-добрите училища.
А как е твоето сърдечно състояние, Мика?
Имах дълга връзка с един човек, живеех неговия живот. Разделихме се и го преживях много драматично. После се стегнах и продължих. Уверих се, че сърцето е много гъвкав мускул. Казваш си, че няма да преживееш нещо, но когато ти се случи, го преживяваш.
Сега живея и чакам принца, с когото да продължа да живея. Мисля, че не ми времето да усядам, а да търся.
Цялото интервю с Мика Стоичкова, можете да прочетете в новия брой на сп. Max, който е на пазара от днес.