Съпротивата на Дичо

Преди време вече ви разказахме за новите музикални и кино начинания на Дичо и Део, свързани с предстоящата през септември нова българска амбициозна продукция, наречена "Пистолет, куфар и три смърдящи варела". Двамата се появяват във филма на режисьора Георги Костов пряко и задочно – от една страна с малки роли в самата лента и от друга – като лицата зад една от най-популярните песни от саундтрака – "Няма да дам". Това бе причината да потърся Дичо, който прекарва лятото по един от най-хубавите възможни начини – на морето. Ето за какво си поговорихме, докато се бе изтегнал на плажа на река Велека, в един от вече малкото останали приятни черноморски курорти Синеморец.

Песента ви се казва "Няма да дам". Какво не би дал?

– Няма да дам да бъда сломен. Обстоятелствата притискат човек, но той трябва да остане и да върви напред. Не трябва да се предава.

Какво мислиш за колегата?

–Део е много критичен младеж, мой добър приятел. Това е човек, с когото винаги се чувствам много добре. С него по характер си пасваме отлично. Обича да прави музика. Затова ми харесва най-много. Генерално, общуваме добре.

Как изобщо попадна в "Пистолет, куфар и три смърдящи варела"?

– Режисьорът Георги Костов ми се обади още по-миналото лято, но тогава бях зает с други ангажименти. След време се видяхме отново и започнахме да работим върху видеото към песента "Няма да дам". Всъщност, Жоро много я беше харесал и поиска да влезе в саундтрака на продукцията. Така попаднахме и в самата лента.

Каква е ролята ти?

– Двамата с Део сме футболни запалянковци – аз на "Левски", а той на ЦСКА. Впоследствие ни заключват в ареста и започваме да се караме.

Имаше ли нещо, което те затрудни по време на снимките?

– Ами, аз вече имам едно филмово участие – отново с Део, във филма "Бунтът на Л". Тогава снимах два месеца и натрупах известен опит. Така че, честно казано, не мисля че сега срещнах някакви особени препятствия. Ако ти се отдава и имаш харизмата, да си артист е най-лесно. Е, разбира се, казано от моя гледна точка. Когато нещата опират до професия, става по-различно, но аз съм си аматьор.

В "Няма да дам" пеете против Системата. Какво мислиш за нея?

– Всички видяхме докъде ни докара Системата – до под кривата круша. Хем никой няма пари, хем пари няма за никого. Положението на възрастните хора е най-сериозно. Жалко е, че голяма част от кадърните българи емигрираха в чужбина. Генерално ми се струва, че винаги ще има хора, които диктуват правилата, а ние като марионетки играем по тях. Системата е порочна, не е правилен начинът, по който се отнася с хората.

И какво бихме могли да направим ние, за да устоим на Системата?

– Честно казано, не мисля че решението би могло да дойде от политиците, не съм сигурен дали някога ще се появи адекватният човек, който би могъл да ни измъкне от този порочен кръг. Не трябва да разчитаме на някой друг, колкото и клиширано да звучи, трябва да положим усилия самите ние.

Какво е за теб свободата?

– Да не завися от Системата и всички съставляващи я части. И до голяма степен смятам, че е така. Аз нямам нищо общо с тях, занимавам се с музика, сам съм си шеф и генерално съм си оправил нещата.

Какво би пожелал на младите хора в България?

– Да се борят до последно. Да преследват мечтите си и да ги превърнат в реалност. Да не се спират пред трудностите – човек е направен така, че да устоява и да продължава винаги напред, въпреки пречките.