През повечето време Лиа Тайрел е просто една студентка и майка на две деца, и както казва тя, не е по-различна от останалите граждани на Бъфало, САЩ. Но тя също е част от "Проект изгубената калинка", в който са взели участие хиляди души в Северна Америка, съобщава sfgate.com.
Проектът стартира преди 12 години начело с ентомологът Джон Лоузи от университета Корнел, с цел да бъдат документирани насекомите и да се установи защо някои видове намаляват.
В началото на проекта изследователите работели с лепкави карти, с които залавяли насекомите и ги изпращали в университета за изследване. Това било добре за науката, но не и за калинките. Причината е, че веднъж хванати на въпросната карта, повече не можело да бъдат отлепени от нея.
През 2004 година програмата се развила и преминала в дигитален вариант - всички участници правели снимки на мъничките твари и ги качвали в системата, обединяваща базите данни и откритията. В момента "Проект изгубената калинка" е изключително популярен и има около 15 000 снимки на калинки.
"Хората просто обичат калинките" споделя Лоузи. Той получава финансиране от Националната научна фондация, за да поддържа проекта поне до 2015 година. Ученият ползва още офис и лаборатория от университета Корнел.
Джон Лоузи е забелязал, че местните намерени екземпляри са започнали да стават по-малки отпреди. Това според него се дължи на факта, че са намалели листните въшки и подобните вредители, с които се хранят калинките.
Ентомологът Леси Али споделя, че преди е имало калинки навсякъде, а сега не е така. Сега видовете калинки могат да достигнат едва до 500, от по-ранният им световен брой, равняващ се на приблизително 5 000 вида.