ISON изгоря като Икар (ВИДЕО)

Кометата ISON, на която в началото на нейната "кариера" беше предсказвана славата на най-ярката комета на века, не издържа сближаването със Слънцето, изпари се напълно и никога повече няма да се появи на небето.

На снимки от космически телескопи след "целувката" ѝ с нашата звезда се е появило само слабо облаче, "сянка" от кометата.

В петък, в 21:45 часа българско време, ISON трябваше да прелети на минимално разстояние от Слънцето – 1,16 милиона километра, но още преди този момент ядрото на кометата се е разрушило, превръщайки се в облак прах. В полезрението на слънчевата обсерватория SDO на НАСА, която трябваше да види самия момент на преминаването на кометата до Слънцето, тя вече не се появила.

"Нашите апарати не могат да видят кометата ISON, след като тя се сближи със Слънцето днес. Като Икар тя е прелетяла прекалено близо до Слънцето", се казва в съобщение на НАСА.

На снимки от слънчевата обсерватория SOHO след преминаването на кометата се е появил облак прах, летящ по нейната орбита. Но неговата яркост е несъпоставимо по-малка, отколкото на кометата преди сближаването.

"Печално е, че тя се е разрушила. Но от гледна точка на науката това е забележително – при нейния разпад са се освободили вещества, от които тя се е състояла, и ние можем да разберем повече за материята, от която се е образувала Слънчевата система", отбелязва астрономът и популярен блогър Фил Плейт в хода на тв конференция на НАСА.

Големите надежди

Кометата C/2012 S1 (ISON) е открита през септември 2012 година от руския астроном Артьом Новичонок и колегата му от Беларус Виталий Невски в хода на наблюдения на обсерватория в района на Кисловодск, влизаща в международната мрежа ISON (International Space Observation Network). Именно в чест на тази мрежа кометата е получила своето име.

Авторите на откритието и други астрономи отбелязаха, че кометата притежава уникални характеристики – тя има достатъчно голямо ядро (около километър и половина–два), но орбитата ѝ е такава, че тя трябва да премине много близо до Слънцето, а след това – сравнително близо до Земята.

Тясното сближаване със Слънцето позволило кометата да се отнесе към класа "слънцедраскащи комети", но представителите на този глас имат размери на ядрото едва десетки до стотици метри и обикновено се изпаряват без остатък. Кометата ISON обещаваше нещо повече, затова учените предричаха, че тя ще стане една от най-ярките. Имаше дори предположения, че ще бъде по-ярка от Луната.

Нарастваща тревога

Няколко месеца по-късно стана ясно, че прекалено големият оптимизъм не се оправдава – яркостта на кометата не нарастваше толкова бързо, колкото се очакваше. Астрономите, следящи кривата на яркостта, забелязаха, че понякога нарастването на блясъка спира – това накара учените да мислят, че кометата започва да се разрушава и може да се превърне в прах, както това се е случило с кометата Еленин.

Състоянието на кометата ISON беше следено от много "очи": сеанси на наблюдение провеждаха телескопът "Хъбъл", сондата Deep Impact, марсианският орбитален апарат MRO и много други космически и наземни апарати.

И все пак яркостта на кометата нарасна и през ноември, малко преди наблюдението ѝ от Земята да стане невъзможно (кометата прекалено се приближи до Слънцето), тя достигна пета звездна величина и при малко късмет можеше да се види с невъоръжено око.

Първото и последно свиждане

Астрономите се опасяваха, че при преминаването на перихелия кометата може да се разруши – тя за първи път попада в централните райони на Слънчевата система и може да не издържи горещината от хиляди градуси при сближаването със Слънцето.

Въпреки това някои учени разчитаха да видят шоуто, което демонстрира кометата Лавджой – преминавайки покрай Слънцето, тя се лиши от опашка, но след това се сдоби с нова и няколко дни сия на небето, преди да се разруши.

В последните дни преди перихелия яркостта на кометата ISON нарастваше скокообразно. Някои учени смятаха, че именно в този момент ядрото ѝ се е разрушило.

Учените наблюдаваха движението на кометата отначало с помощта на слънчевите телескопи STEREO, които я заснеха в двойка с кометата Енке, а в четвъртък сутринта ISON се озова в полезрението на слънчевата обсерватория SOHO. В този момент нейната яркост отново нарасна рязко, а след това започна да спада.

"Ядрото на кометата окончателно се разруши по обедно московско време и ние продължаваме да наблюдаваме спадането на нейния блясък. По-скоро иззад Слънцето ще излети вече шлейфът от отломки и прах. Ярко зрелище на утринното небе през декември не бива да очакваме, но слаба опашка може да се появи", казва ръководителят на обсерваторията "Ка-Дар" Станислав Коротки пред РИА Новости.

След известно време на снимки от обсерваторията SOHO можеше да се забележи, че в главата на кометата вместо ярко ядро е останало само размазан облак без ясни граници.

Самото преминаване на кометата до Слънцето трябваше да се наблюдава от космическата обсерватория SDO, но ISON не се появи в полезрението на нейните телескопи. Само след няколко часа на снимки от SOHO се появи бледо облаче прах – "духът" на кометата.