В пещера в Алтай беше открит добре запазен череп на древно куче, което е показало признаци на приятелство с човека 20 000 години преди началото на известния на учените процес на опитомяване, съобщава Би Би Си.
Тази ранна порода кучета са измрели, тъй като не са се развили.
Учените предполагат, че възрастта на намерените останки е от порядъка на 33 000 години, което съвпада със средата на последния ледников период.
Черепът на животното не прилича на черепа на съвременните кучета и вълци.
По размерите на лицето то прилича на живелите преди 1000 години гренландски кучета, една от най-древните породи, опитомени от човека. Само зъбите му имат прилика със зъбите на дивите европейски вълци, живели преди 31 000 години.
Всички тези показатели свидетелстват, че останките са на едно от най-древните кучета, опитомени от човека.
"Опитомяването на вълците е станало несъзнателно. Процесът на превръщането на вълка в куче е естествен, но е изисквал група хора да се заселят за дълго време на едно място", разказва Сюзан Крокфорд от канадската организация Pacific Identifications, занимаваща се с анализ на древни скелети.
"В древността хората са ловували животни в големи количества, оставяйки след себе си голяма част от костите. Именно те са привличали вълците", обяснява биологът.
"Най-любопитните и безстрашни вълци и в зрелостта си запазват нравите на младите екземпляри. Лицата им изглеждат по-къси и по-широки, а зъбите им са по-малки и се стесняват. Впоследствие, тези функции са характерни за домашното куче", казва още Крокфорд.
Първите кучета основно са се хранели с остатъци от храната на хората и са ги предпазвали от други хищници, като например мечки. Но след ледниковия период, те стават важни членове на племето, казва археологът в Оксфордския университет професор Томас Хигем.
Веднага след навлизането в ледниковия период, хората често започват да променят местообитанията си. Затова спира и този процес на опитомяването на животните.