Защо смехът е инстинктивен, а се учим как да плачем?

Авторите на ново изследване установиха, че смехът при погъделичкване или в отговор на шега е инстинктивна реакция, но голяма част от останалите „емоционални възгласи“, които възпроизвеждаме, научаваме постепенно, информира британският вестник Daily Mail.

Изследователи от Института по психолингвистика „Макс Планк“ в Ниймехен, Холандия, помолили 16 доброволци, половината от които с увреден слух, да представят с глас различни емоции, без да използват думи. Интерпретациите на чувства като тъга, ужас, облекчение, гняв, веселие и други били записани и възпроизведени пред други 25 души с нормален слух, които трябвало да определят на коя емоция отговаря всяка от тях.

Единствено смехът и въздишките в знак на облекчение били лесно различими в записите на глухите доброволци, съобщи седмичното издание New Scientist.

Всички други звуци, включително викове на ужас и въздишки от тъга, били много по-лесни за идентифициране, когато били произнесени от групата на доброволците с нормален слух. Тъй като глухите по рождение хора никога не са имали възможност да чуят смеха на другите, изследователите отбелязват, че явно се раждаме с вроден инстинкт за това как да се смеем. Но за да се научим да изразяваме други емоции, например тъга, е необходимо повече време и опит.

Резултатите от изследването ще бъдат представени на конференция на организацията Acoustical Society of America.