Зимният сън на Слънцето притесни учените

Сегашният 24-ти слънчев цикъл притеснява учените, откакто е започнал. Слънцето не се държи както трябва, активността му е слаба, петна на повърхността му почти няма и някои изследователи твърдят, че той може да се сравни с така наречения минимум на Маундер, който е отбелязал Малкия ледников период (1645–1715 година).

Броят на петната по повърхността на слънцето от началото на сегашния слънчев цикъл, започнал през декември 2008 г., е твърде малък в сравнение със средните показатели за наблюдаваните ежедневно слънчеви петна през последните 250 години.

Този цикъл, който скоро би трябвало да достигне своя пик, е интересен от научна гледна точка, заяви физикът Дъг Бисикър от Националното управление за океански и атмосферни изследвания на САЩ.

Наблюдавани от хилядолетия от китайски астрономи и за пръв път с телескоп от Галилео Галилей през 1610 г., слънчевите петна са важни, тъй като придружаващата ги интензивна електромагнитна активност предизвиква промени в ултравиолетовите и рентгеновите лъчи, както и слънчеви бури. Те могат да предизвикат смущения в телекомуникациите и електрозахранването на Земята, отбеляза физикът Андрес Муньос Харамийо от университета на Монтана.

Предишният 23-ти слънчев цикъл е достигнал своя пик през април 2000 г., когато ежедневно бяха наблюдавани средно 120 слънчеви петна. Този пик бе последван от период на слаба слънчева активност, приключил през декември 2008 г., когато започва сегашният слънчев цикъл.

През 2009 г., първата година от 24-тия слънчев цикъл, активността на Слънцето трябваше да се увеличи, но астрономите преброиха 266 дни без нито едно слънчево петно. Като се имаше предвид слабата слънчева активност в края на 23-тия слънчев цикъл, физиците предсказаха по-скоро спокоен 24-ти слънчев цикъл.

Прогнозите бяха да се наблюдават ежедневно 90 слънчеви петна по време на апогея на сегашния слънчев цикъл в края на 2013 г., но е ясно, че броят им е далеч по-малък, макар слънчевата активност да е нараснала малко през последната година, поясни Бисикър.

Трябва да се върнем назад до апогея на 14-ия слънчев цикъл през февруари 1906 г., за да попаднем на по-слаба слънчева активност, свързана с наблюдавани ежедневно 64 слънчеви петна.

Освен със слабата си активност Слънцето се отличава и с аномалии в промените на полярността на магнитните си полюси. Обикновено северният и южният магнитен полюс едновременно сменят полярността си на всеки средно 11 години и това съответства на продължителността на слънчевия цикъл. В рамките на този процес магнитните полета значително отслабват и се появяват отново, когато полярността се е "преобърнала".

През сегашния цикъл обаче полюсите са десинхронизирани. Северният полюс смени полярността си преди няколко месеца. Следователно сега тя е същата като тази на южния полюс. Според последни спътникови изследвания южният полюс би трябвало много скоро също да смени полярността си, увери Тод Хьоксема от слънчевата обсерватория "Уилкокс" в Станфордския университет.

Учените си задават въпроса: колко дълго ще продължи това спокойствие на Слънцето. Бисикър смята, че ще трябва да минат три-четири години, за да си създадем представа за интензивността на следващия слънчев цикъл, отбелязва БТА.