Какво се случва в края на жизнения път на един бездомник?

В едно горещо юнско утро около 30 души са се събрали в църквата Свети Стефан, за да отдадат последна почит на Майкъл Лесли. Действието се развива във Вашингтон, САЩ, отбелязва HP.

В отворения ковчег нахлува малък сноп червена светлина, която се отразява в лицето на Майк. Няколко жени ридаят около него. Приятели споделят истории за Майк комедианта, магьосникa, адски обичания по-малък брат и вече бивш вечен център на внимание.

Същите тези приятели помнят своя другар и като бездомник. Майк споделил ужасно много нощи на улицата заедно със своя по-голям брат Джефри, спящи в близост до изоставен строеж, само на няколко километра от сградата на Конгреса в САЩ.

Повечето от дошлите да уважат брата на Джефри приятели и познати работят за социалните служби на Вашингтон. Една от най-силно ридаещите жени го познава от спорадичните му посещения по време на най-суровите зими в хипотермичния подслон, ситуиран в столицата на САЩ.

Трогателната история за финала на бездомния Майк Лесли за съжаление е изключение от "бездомното" правило. 

Само в рамките на настоящата 2014 година властите на Вашингтон са погребали 800 тела (и по-точно останките на въпросните) от улиците на града, като значителна част от тях били на братя по неволя на Майкъл Лесли.

"Опитваме се да бъдем докрай човечни и да отдадем последна чест на починалите. Но рядко успяваме, ако не се намерят хора, които да познават починалите (бездомници). Опитваме се да не изхвърляме телата", споделя пред HP патоанатомът Роналд Уейд.

Що се отнася до Майкъл Лесли, то неговите кремирани останки вече стоят редом до тези на неговата майка – в гробището на неговия роден град Вашингтон...