Тази година връщаме часовниците към зимно (или астрономическо) часово време на 27 октомври. Това трябва да стане в 4 часа, съобщават от дирекция "Национален център по метрология" към Българския институт по метрология.
Местенето на часовниците назад става всяка година в последната неделя на октомври, когато се връщаме към зимно часово време, а през март ги местим напред и преминаваме към лятно часово време.
Промяната води началото си от Първата световна война, когато Германия първа въвежда лятното часово време. Немците решават, че ако увеличат деня с един час, ще водят бойни действия по-ефективно. Германия, нейните съюзници и окупираните територии преминават на лятно време на 30 април 1916 г. Примерът им е последван почти от цяла Европа, без Русия, която въвежда мярката година по-късно.
От друга страна, човек е устроен така, че да става с изгрева, за да използва максимално светлината на деня. Твърди се, че именно оттук води началото си идеята за лятното и зимното време, по която днес живеят много страни по света.
Обикновено хората се будят в 7 часа и ако стрелките не се преместят, цял час дневна светлина ще бъде загубен и ще се използва повече изкуствено осветление. Синхронизирането на времето на бодърстване със светлите часове на денонощието е въведено с цел да се икономисва електроенергия от осветление.
Мнозина смятат за неудобно местенето на стрелките. В селските стопанства например е трудно да научат кравите да дават мляко с час по-рано. Други твърдят, че мярката не води до икономии, а и човешкият организъм не се адаптира веднага към новия график.
Днес 119 страни местят часовниците напред и назад, но не навсякъде това става в един и същи ден.
В Европа преходът към зимно време става не по местно време, а по средно гринуичко време (Greenwich Mean Time – GMT), или по-точно по координирано универсално време (Coordinated Universal Time – UTC).
От всички европейски страни само Исландия не се възползва от преимуществата на лятното време и се придържа към Гринуич. Има и други страни извън ЕС, които не използват мярката – Япония, Китай, Сингапур, Естония, Узбекистан, Таджикистан, Туркмения, Казахстан и т.н.
В България лятно часово време е въведено на 1 април 1979 година.
От 1979 до 1996 г. лятното време започва от 0 часа на последната неделя на месец март или първата неделя на април и продължава до 0 часа на последната неделя на септември или първата неделя на октомври. През 1997 и 1998 г. лятното време започва в 3 часа в последната неделя на месец март и продължава до 3 часа в последната неделя на октомври.
От 1999 година лятното време започва в 3 часа в последната неделя на месец март и продължава до 4 часа на последната неделя на октомври, когато часовникът се връща с един час назад.