Мистичните тайни на древния град Ангкор Уат

Площта на Ангкор Уат е огромна, поради което той си спечелва славата на най-големия храмов комплекс в света. В превод от кхмерски името му буквално се превежда като "град-храм". Историци и археолози предполагат, че е започнал да се строи по време на управлението на император Суряварман II, който превръща Ангкор Уат в столица, религиозен, икономически и политически център на своята империя. Неговият наследник Джаявама VII продължава делото му и създава една наистина изумителна мегаструктура.

Към края на XII век (само 50-60 години след построяването) кхмерите напускат свещения си град-храм, вероятно вследствие на войните в региона, твърдят историците. Постепенно внушителният комплекс от средище на индуистката вяра бързо се превръща в будистка религиозна обител. Ето защо на територията му се срещат едновременно барелефи, статуи, постройки и рисунки, както от кхмерската култура, така и от будистките вярвания и религия.

На територията на огромния храмов комплекс могат да бъдат видени 108 статуи на Буда с различни размери. Това е още една мистерия, тъй като 108 е свещено число за индусите. Предполага се, че новите заселници просто са премахнали съществуващите 108 индуистки статуи и са поставили на тяхно място монументи на Буда, запазвайки основите под тях. Новите обитатели на Ангкор Уат също имат своя легенда, според която градът-храм е построен за една нощ от бог Индра.

Впечатляващи са прецизно построените системи от канали, водни пътища и резервоари, които се намират на територията на Ангкор Уат. На това място може да бъде открит най-големият воден резервоар, изграден от човешка ръка, в света – 8 км дълъг и близо 2 км широк. Това (както и целият строеж на религиозния комплекс) навежда изследователите на мисълта, че древните кхмери са разполагали с дълбоко мистично познание и завидна инженерна мисъл. Някои дори ги определят като "божествени".

В Камбоджа има само два сезона – влажен и сух. Водата събирана грижливо по време на дъждовната половина от годината била използвана по време на сухия период. Водните източници, така прецизно устроени и подредени в правилни геометрични форми, освен за ежедневните нужди на местното население, се използвала и с религиозни цели. За това говорят каменните символи, вградени под морското равнище. Те олицетворяват бог Шива и преклонението на кхмерите пред него.

За древните индуси било от изключителна важност да отглеждат огромни количества ориз, за да могат да се изхранват. Именно това била основната им задача. Трябвало да могат да отглеждат зърнената култура, както по време на дъждовния период, така и по време на сухия. За това им помагали огромните резервоари, които сами построили.   

Ангкор Уот често е спряган като най-големия и процъфтяващ град в древния свят. Ето защо е интересен фактът, че след като кхмерите мистериозно го напускат, същото правят и будистите по-късно. Така величественият град, издигащ се сред камбоджанската джунгла,  остава скрит от очите и знанието на хората с векове.

В средата на XIX век френският изследовател Анри Муо обикаля района в търсене на екзотични насекоми. Но ученият дори не подозира какво откритие е на път да направи. Изведнъж Муо  се натъква на величествения храмов комплекс, чието съществуване тъне в забрава от толкова много столетия.

Откривателят казва за необикновената находка:"Мястото е по-велико от всичко, оставено ни от Гърция или Рим".

Интересен артефакт е, че древните кхмери, освен гравюри и статуи на своите божества, са оставили и множество изсечени в стените картини на обикновени хора и техните ежедневни дейности. Едно от важните събития в бита на кхмерите бил пазарът, където те търгували основно с ориз и царевица, но отглеждали също плодове, зеленчуци и улавяли солидни количества риба във водите, обграждащи града. Всичката тази продукция те продавали на съседите си, пътувайки денонощия до там. За да стане възможен този процес древните кхмери изграждали пътища, които да ги отведат до желаното място.

И до днес остава неизвестно как кхмерите са успели да построят тази огромна каменна структура. Каква технология са използвали, за да повдигат тежките каменни блокове на такава височина. Особено като се има предвид, че най-големите каменни късове тежат по 2 тона. Населението на свещения град било многомилионно и стотици хиляди от гражданите му се включвали в строителните дейности.

Погледнат от птичи поглед, Ангкор Уат представлява свещена мандала и представя космологията на древните си обитатели. Това е една от скритите тайни на стария град. Петте кули на основния храм пък изобразяват върховете на митичната планина Меру, считана за дом на боговете.

В началото на XX век французите, които по това време управляват територията на Камбоджа, създават специална комисия за възстановяването на Ангкор Уат. Целта им е да превърнат величествения религиозен комплекс в туристическа забележителност. Възстановяването се налага, тъй като много части от града-храм са разрушени, вследствие на дългия период от време и настъпилата ерозия, буйното израстване на дървета и храсти в джунглата и множеството опустошителни земетресения в района. Същинското възстановяване на комплекса обаче се случва чак през 60-те години на XX век, когато Камбоджа става конституционна монархия.  

Свещената постройка наистина се превръща в туристическа атракция, каквато е и днес. Ежегодно останките от древния град посрещат по 2 милиона туристи. През 1992 г. Ангкор Уат официално е обявен за обект на ЮНЕСКО за световно наследство.  А площта му е толкова голяма, че се налага да бъде изследван от въздуха, за да бъде цялостно проучен. Подобни въздушни операции предприема и НАСА. Учените сравняват Ангкор Уот със съвременните мегаполиси. Големината му е съпоставима с размерите на Лос Анджелис. А истинската му същност и история  остават загадка и до днес.