Всеки 13-и жител на Земята може с лекота да лази по дърветата, тъй като има гъвкави стъпала като при шимпанзето, изяснили изследователи от Бостънския университет.
Повечето учебници по история и биология ни говорят, че стъпалата на съвременния човек са почти плоски и не се сгъват, което ни помага ефективно да се придвижваме по земята, но пречи да се катерим ловко по дърветата, както го прави шимпанзето. Много примати използват долните си крайници като втори ръце, като се захващат с тях за клоните.
За да докажат обратното, д-р Джереми де Силва и Симон Джил помолили 400 души да се разходят боси из Бостънския музей на науката. В това време движенията на стъпалата им били заснемани с камера. Оказало се, че при около 8% от хората средата на стъпалото има необикновена гъвкавост, сравнима с тази на живеещите по дърветата маймуни.
В друго изследване проф. Робин Кромптън от университета в Ливърпул открил, че необикновената гъвкавост на стъпалата може да се среща дори по-често, отколкото смятат Джил и Де Силва.
Какво ще рече необичайна гъвкавост? Ами това, че стъпалата могат да се сгъват при възглавничките на стъпалата и по средата на стъпалото – между възглавничките и петите. При всички хора на това място е разположена става, но при повечето връзките не й позволяват да се движи свободно.
При някои хора връзките са по-меки, което позволява на стъпалото да се сгъва по необичаен начин. Това може да се види на снимки от близко разстояние, когато сгъването при ходене става очевидно.
"Не преставам да се удивлявам на това", казва Де Силва и отбелязва, че различия в походката при обикновените и не съвсем обикновените хора няма.
Кромптън е на мнение, че гъвкавите стъпала са ни останали като наследство, откакто сме се отделили от нашите лазещи по дърветата предци. Останалите черти сме ги загубили по пътя. Възможно е нетрадиционната гъвкавост да ни помага в определени обстоятелства, смята ученият. "Например нашите изследвания сочат, че това е важно при неочаквана смяна на скоростта", казва той.
Де Силва добавя, че излишната гъвкавост пречи на ефективното ходене. Той планира да провери тази хипотеза в бъдеще. Възможно е откритият "недостатък" да се е появил повторно при някои хора доста след отделянето ни от предците примати.
"Струва ми се, че сега се появяват повече варианти, защото обувката променя анатомията на стъпалото", казва в заключение Де Силва.