Не е възможно да се каже кои са първите хора, които са започнали да разтеглят ушите си или защо са започнали да го правят.
Днес много култури, включително нашата собствена, практикуват изкуството на разтеглянето на кожа и то по много причини.
Сред племената, които практикуват тази телесна модификация, най-често споменаваните причини са специфична религия, ритуали, оцелели през хилядолетията, пречистване от злото, сексуално изкушение и физическа красота.
Колкото до географските ширини, където може да срещнем хора с този специфичен външен вид то те са разнообразни – от племената Масай в Кения до хората Хуаорани в Амазонска Бразилия.
Тази древна мода е била популярна дори и в някои части на Тайланд.
Племето Апатани живее в долината Зиро в Североизточна Индия. Жените Апатани били смятани за най-красивите сред местното население – толкова красиви, че се налагало да се загрозят като защита срещу инвазия на враждебни племена.
Начинът бил чрез поставяне на големи дървени тапи в основата на двете ноздри. Традиция, която се е зародила преди векове и все още се практикува широко.
Повечето момичета и момчета от племето Динка не плачат, когато местният магьосник извади нагорещения си нож и го опре в черните им лица. Ако те понечат да заплачат или да реагират на болката, по какъвто и да е начин, рискуват да загубят уважението на общността.
Практиката на обезобразяване на лицето е широкоразпространена в Судан и има редица символики: от знак за мъжественост при мъжете до емблема на красота за жените.
За някои хора пробиването на устната кухина с големи метални шила и колове е нещо повече от екстремно, но за някои тайландски племена, то си е напълно в реда на нещата. Те игнорират болката, защото този ритуал е пътешествие от детството към зрелостта.
Практикуването на този екстремен пиърсинг може да видите по време на 10-дневния вегетариански фестивал в Пукет, където стотици младежи сами извършват процедурата върху себе си. Любопитно е, че този акт се използва и като вид медитативно състояние, в което изпадат духовно извисените представители на местните. По време на този транс те започват да комуникират с боговете.
Племенното изпиляване на зъбите се извършва ръчно, с помощта на различни пособия, направени специално за целта и обикновено се прави на горните резци. Исторически погледнато, този вид телесна модификация се е практикувала от много различни култури.
В Бали например, зъбите се изпилвали, защото те били превъплъщение на гнева, завистта и други подобни негативни емоции. Аборигените и суданците пък го правили като даване на вид пълнолетия. В традициите на майските култури, зъбите си изпилявали само хората от висшето общество.
Саможертва правят много хора по целия свят, но тя се практикува в най-силна степен от племената в Папуа, Нова Гвинея, като част от церемония по идентифицирането на мъжете.
Тази церемоня трае седмици и е съставена от много отделни части, които сами по себе си са доста унизителни и болезнени. Един от ритуалите е например рязането на кожата на младите мъже от старейшините с помощта на бръсначи по точно определен начин, така че накрая тя заприличва на алигаторска. В племето се вярва, че по този начин алигаторите ще "изконсумират" детското у младежите и те ще станат мъже.
Флешът за устна, познат още като тапа за устна или диск за устна, е форма на телесна модификация, която цели да разтегли долната, горната или и двете устни с помощта на все по-големи приставки, които се поставят в предварително направена дупка.
Най-старите археологически доказателства за практиката на този обичай са открити в Судан и Етиопия през 8700 пр. Хр., в Месопотамия през 1500 г. пр. Хр, и в континентален Еквадор през 500 г. пр. Хр. Днес практиката се е запазила в някои райони на Африка и Амазония.
Причините, по които разтеглянето на устните е започнало да се прави не са съвсем ясни, но много източници твърдят, че дисковете са знак за социалната и икономическа значимост в йерархията на даденото племе.
Кенийските и севернотайландските жени се известни със своите удивителни разтеглящи врата огърлици, които носят перманентно. Те често са наричани "дълги вратове" или "жените-жирафи" и са способни да сложат до 25 метални халки наведнъж, които никога не свалят.
Митовете твърдят, че ако го сторят, то вратовете им мигновено ще се счупят, защото са източени и изнежени и не са способни да поддържат тежестта на главата. Всъщност, това не е вярно.
Децата получават своята първа халка на 5-годишна възраст. Когато броят им достигне 25, общото им тегло се равнява на около 2 килограма.
Всъщност, кенийските жени не разтеглят вратовете си. Истината е, че с добавяне на всяка нова халка теглото се увеличава и започва да притиска ключицата надолу, компресирайки я към гръдния кош. Това е причината вратът на дамите да изглежда издължен.