Температурата на космическия микровълнов фон 15 млн. години след Големия взрив е била 30 градуса по Целзий, благодарение на което на планетите, ако те са съществували по това време, е можело да има течна вода, необходима за живота.
Това се казва в статия, публикувана в електронната библиотека на Корнуелския университет.
Сега в търсенето на извънземен живот астрономите се обръщат към екзопланетите, които се намират в обитаемата зона, тоест достатъчно близо до своите звезди, за да може на повърхността им да съществува вода в течно състояние. По-далече от светилата планетите са прекалено студени.
Ейбрахам Лойб от Харвардския университет в Кеймбридж смята, че условията в Космоса невинаги са били толкова сурови. Ранната Вселена е била запълнена с плазма – горещ йонизиран газ. Неговото излъчване наблюдаваме и до днес като космически микровълнов фон или реликтово лъчение.
Сега температурата на реликтовото лъчение е само с няколко градуса над абсолютната нула. Но според Лойб около 15 млн. години след Големия взрив то е било достатъчно топло, за да представлява цялата Вселена една голяма обитаема зона.
Температурата на лъчението може да е била 0-30 градуса по Целзий, смята ученият и такава ситуация вероятно е продължила 2-3 млн. години, което е достатъчно за появата на течна вода на планетите.
Лойб смята, че по това време планетите вече са съществували в областите от Вселената, където плътността на материята е била особено висока и вече са се появили кратко живеещи звезди с маса от десетки до стотици слънчеви, които са изпълвали тези области с тежки елементи, необходими за формирането на планетите, благодарение на звездния вятър и взривовете на свръхнови.
Изследователят отбелязва, че възможността за съществуване на условия за живот в ранната Вселена поставя под съмнение антропния принцип. Той гласи, че ние съществуваме, защото стойността на основните константи в наблюдаваната от нас Вселена са именно такива, че подхождат за зараждането на живот, допълва РИА Новости.