Вероятно няма някой, който да не е задавал популярния въпрос: "С коя новина да започна – с лошата или с добрата?"
Психолозите от Калифорнийския университет в Ривърсайд предупреждават, че когато стигаме до тази дилема, всичко зависи от това дали съобщаваме лошата новина, или я слушаме.
Процесът на съобщаване или получаване на лоши известия е труден за повечето хора, особено когато съобщаващият не знае как да започне разговора.
Начините да се съобщят лошите новини са популярна тема в различни списания, където се дават доста съвети как да се води неприятен разговор. Но обикновено подобни съвети нямат нищо общо с реалността и носят по-скоро познавателно-развлекателен характер.
Психолозите от Калифорнийския университет в Ривърсайд решили да изследват въпроса от научна гледна точка и да разберат най-сетне как точно трябва да се съобщават новините с най-малки емоционални загуби както от страна на говорещия, така и от страна на слушащия.
Серия експерименти показали, че получателите на лоши новини в повечето случаи предпочитали отначало да чуят лошата новина, докато тези, които ги съобщавали, предпочитали да започнат с доброто послание. Принудените да казват лоши новини трябва да отчитат това и все пак да започват с лошите новини, тоест да се съобразяват с интересите на слушателя. В противен случай според психолозите недоразбирането в диалога е неизбежно.
Това обаче не е единственият извод от експеримента. Смята се, че ако добрата новина стои в началото на разговора, тя може да накара слушателя да промени своето поведение. Тоест психолозите напомнят, че в деловата комуникация често се препоръчва използването на метода на сандвича: "добра новина – лоша новина – добра новина".
Изследването обаче показало, че този метод е добър за съобщаващия новините, но не и за адресата на съобщението. Маскирането на лошите новини е неефективен метод, особено ако е необходимо да се подтикне човек към действие – например да подобри работата си или да побърза с изпълнението на отчета.
Все пак психолозите признават, че темата не е изучена докрай и процесът на комуникация при съобщаването на лоши вести е изключително сложен.
Основните изводи, които правят изследователите, са следните: ако човек трябва да чуе важна новина, например свързана с неговото здраве, по-добре да се започне с лошото съобщение, а след това да се използва позитивната информация. А ако човек може да повлияе на ситуацията и да я коригира, то психолозите препоръчват да се започне с добрата новина и да се завърши с лошата, за да се накара човек да промени своето поведение.
Изследването ще помогне на специалистите в много сфери, където е важна междуличностната комуникация. Учители, лекари, влюбени двойки, ръководители и подчинени често си съобщават едни на други добри и лоши новини и е желателно това да се извършва правилно, без да се причинява дискомфорт на нито една от страните.