Тунгуският метеорит – какво се взриви над Сибир?

Според официалната версия сутринта на 30 юни 1908 г. (17 юни по стар стил) в 7 часа и 15 минути Земята се сблъсква с огромна буца от мръсен сняг и лед – отломка от кометата Енке.

Тя не стига до повърхността на нашата планета – взривява се в атмосферата на височина около 5 километра в района на река Подкаменна Тунгуска в Сибир.

Взривът раздробява тялото на кометата на прах, затова до днес никой не е открил отломки от Тунгуския метеорит. Прахът обаче е открит в изобилие в торфени слоеве, образувани през 1908 г., пише "Комсомолская правда”.

Съществуването на официална хипотеза за Тунгуския метеорит обаче не слага край на потока неофициални версии, които продължават да се раждат и досега. За повече от век и те са повече от 100. Ето най-известните от тях.

Метеорит

Колкото и да е чудно, хипотезата, че Тунгуският метеорит наистина е бил метеорит, продължава ту да надделява, ту да изпада от първото място. За 105 години многобройни професионални и самостоятелни експедиции не откриват метеоритни отломки. Наскоро грузински и американски геолози обявяват, че са изследвали миниатюрни парчета, открити на мястото на катастрофата през 1980 г. Според тях те са от метеорит. Но кой знае…

Установено е, че метеоритната хипотеза се е появила след публикация във в. "Сибирски живот” от 12 юли 1908 г.

Известният навремето специалист по метеоритите Виталий Бронштен обяснява в интервю за сп. "Ломоносов”, че статията в "Сибирски живот” е първата дезинформация за Тунгуския метеорит. Тя задълго въвежда научните кръгове в заблуда.

През 1921 г. Леонид Кулик става най-известният изследовател на Тунгуския метеорит, но всичките му опити да открие отломки завършват без успех.

Космически кораб

Версията, че през 1908 г. в Сибир се е взривил извънземен космически кораб, е измислена от писателя фантаст Александър Казанцев. Основанието – мощният въздушен взрив. Той според писателя е бил ядрен и много приличал на тези над Хирошима и Нагасаки.

Странно, но хипотезата на Казанцев през 1958 г. се потвърждава от резултатите от експедицията на Академията на науките на СССР. Или поне частично. Учените стигат до извода, че взривът наистина е бил във въздуха, но всичко останало е фантастика. Специалистите изучават медицински документи от онези години, разпитват лекари и местни жители от района на катастрофата, самите те изследват хората, но не откриват признаци на лъчева болест. А трябвало да има такива, ако се приеме версията за взрив на атомен кораб.

Според една от известните съвременни хипотези космическият кораб не пада, а тъкмо обратното – излита от района на Подкаменна Тунгуска и мощните му двигатели предизвикват падането на сибирската гора. Подобна идея доста логично обяснява защо на мястото няма отломки и други свидетелства от посещението на пришълците. Те просто отлитат, след като са приключили работата си на Земята.

Виновен е Никола Тесла

Според доста причудлива легенда, магът на електричеството, изобретателят и специалист по предаване на енергия на разстояние Никола Тесла изпратил през пролетта на 1908 г. писмо на вестник "Ню Йорк Таймс”, в което пишел следното: "Още сега моите безжични енергийни инсталации могат да превърнат всеки район от земното кълбо в област, негодна за обитаване.”

Не е изключено изобретателят да е демонстрирал своите възможности. И да е предал енергия от САЩ в Сибир, като им спретнал взрив, предизвикан от мощен електрически разряд.

Според още една версия Тесла се опитал да овети пътя на пътешественика Робърт Пири, който се отправил към Северния полюс с кучешки впряг. Но се престарал с мощността.

През нощта на 30 юни очевидци от Канада съобщили, че видели в небето светещи облаци, които пулсирали. Подобни свидетелства често съпровождали опитите на Тесла в лабораториите му.

Удар от недрата

Станислав Смирнов, старши научен сътрудник от Научноизследователския институт за точноизмервателни инструменти, твърди: нищо не е падало от небето. Тунгуският метеорит е явление, чийто източник се намира под земята.

Ученият отбелязва особеностите на това, което се е случило на 30 юни 1908 г.:

1) в небето са наблюдавани движещи се в различни посоки светещи обекти (топки, цилиндри), както и разноцветни ивици и кръгове;

2) имало трусове, които предшествали началото на въздушните взривове;

3) отбелязан е мощен топлинен поток, изгорил дърветата;

4) нееднократните въздушни взривове били свързвани с мълнии;

5) основната фаза на явлението продължила повече от 10 минути;

6) явлението било предшествано и последвано от небесни аномалии.

После ученият припомня американски изследователи от Денвър, които в лабораторни условия откриват, че гранитен куб под голямо налягане започва да създава електромагнитно излъчване. Смирнов прави извод, че от недрата трябва да излиза поток електромагнитно излъчване, чиято постоянна компонента се определя от огромното статично налягане, а променливата – от тектонски динамични процеси. Този поток излиза на повърхността на планетата и пронизва цялата атмосфера чак до йоносферата.

Според Смирнов потокът електромагнитно излъчване от недрата е породило плазмоид в атмосферата – конкретно огнен цилиндър. От изчисленията следва, че диаметърът му е бил 200 метра, а височината – около километър. Точно това са наблюдавали очевидците.

Гости от друг свят

Тунгуското тяло е било от антивещество. Такава хипотеза издига в средата на миналия век американският астроном Линкълн ла Пас. Основанията му са съвсем логични – липсата на отломки. Според астронома няма такива, защото обектът от антивещество е анихилирал – тоест самоунищожил се е, влизайки в контакт с обичайното вещество. В резултат на това е настъпил мощен взрив.

Хипотезата за антивещество се подкрепя от носителя на Нобелова награда за физика Уилърд Либи, а след това и от съветския учен акад. Борис Константинов от Физико-техническия институт "Йофе”.

Дупка – малка, черна, летяща

Американските физици от отдела по теория на относителността към Тексаския университет – Албърт Джексън и Майкъл Райън – смятат, че Тунгуският метеорит е бил черна дупка. Но не огромна, в каквато се превръщат звездите, а миниатюрна. Според теорията на относителността такива са възможни. Освен това с миниатюрни черни дупки в наше време ни плашеха, когато учените пускаха Големия адронен колайдер. Те може да се нароят и да сторят поразии, в сравнение с които Тунгуската катастрофа да изглежда дребен инцидент. Чак могат да засмучат Земята.

Джексън и Райън твърдят, че микроскопичната черна дупка е влетяла върху планетата в района на Подкаменна Тунгуска, а е излетяла откъм Северния Атлантик.

Газова атака

Няколко учени от различни страни издигат хипотеза, според която през 1908 г. се е взривил газ, излязъл от земните недра. Според изчисленията по загадъчни причини в района на Южното блато, което някога дори било смятано за кратер на Тунгуския метеорит, са се освободили около 3 млрд. куб. м газ. Той е взривен от мълния.