Нерядко ни се струва, че сякаш си представяме какво се твори в главата ни. Всеки ден, движейки се и общувайки с хора, отбелязвам какви мисли ми идват наум. "Защо да не отида да хапна?", питам се аз. Или си мисля: "Интересно, защо тя постъпи така?"", и се опитвам да разбера защо.
Оттук следва логичният извод: това, което наблюдавам, е това, което се случва в главата ми. Логичен, но неверен.
Всички психолози са единодушни, че съществува подсъзнание, а по-точно безсъзнателно, изпълняващо доста сложни функции в процеса на мислене.
Ако се запитам, кой град е столица на Франция, отговорът сам ще дойде в главата ми – Париж! Ако реша да помърдам с пръсти, те започват да се движат насам-натам по определен начин. По какъв – зависи от несъзнателното, тъй като това не е осъзнато, подготвено от мен движение.
Множество спорове в психологията предизвиква въпросът: за какво именно отговаря безсъзнателното, а какво изисква осъзнати размишления? Или, цитирайки известна работа на тази тема – "Бесъзнателното – умно или глупаво?", мнозина се придържат към мнението, че безсъзнателното е способно да подготви прости действия от типа "дразнение–реакция", да представи базови факти, да разпознае обекти и да изпълни тренирани действия.
От друга страна, процесът по сложно познание – предполагащ планиране, логична аргументация и съчетание на различни идеи – изисква съзнателно мислене.
Подобно на айсберг голяма част от процесите, протичащи в нашата глава, остават невидими. Как можем да надникнем в тях, научете тук.