"Тук и сега", или съществуват ли време и пространство

Идеята, че съществуват паралелни светове, ни е известна най-вече от теорията на Хю Еверет.

Игнорирана в продължение на много години от момента на появата си през 1957 г., интерпретацията за паралелните светове набира популярност в последните десетина години. Тя твърди, че всеки път, когато протича измерване, всички възможни резултати съществуват в различни клонове на реалността, създавайки паралелни вселени.

В света на масивните обекти царуват класическата механика и теорията на относителността на Айнщайн, докато микроскопичните обекти – като елементарните частици, се подчиняват на законите на квантовата механика.

Този разкол на науката отдавна вълнува физиците, които постоянно предприемат опити да формулират така наречената Теория на всичко, за да отворят вратите към света на новата физика.

Наскоро теоретични физици начело с Хауърд Вайсман от университета Грифит в Бризбейн (Австралия) формулираха необичайна хипотеза, която би могла да обясни хармонията на класическата и квантовата физика – множествени паралелни светове, всеки от които работи по законите на обикновената механика, периодично се докосват и възникват квантови явления.

Така например може елегантно да се обясни странното квантово явление, наречено суперпозиция, при което частицата може да приема две или дори няколко състояния едновременно, докато не се намеси наблюдател и не измери системата.

"Нашата хипотеза представлява фундаментален скок напред от предишните интерпретации на явленията от квантовия свят", казва Вайсман.

Предишните опити да се помирят класическата и квантовата механика се заключавали в създаването на различни математически структури. Една от най-старите интерпретации представя класическия свят като следствие на съществуването на множествени квантови светове.

За разлика от хипотезата на Еверет, който смята, че паралелните светове не се докосват и не контактуват помежду си, формулировката на Вайсман и колегите му предполага, че съществуващите класически светове се намират в контакт един с друг и постоянно си взаимодействат.

Българският квантов физик Ивомир Димчев стига още по-далече – той твърди, че всички ние съществуваме в паралелни светове и че във всеки момент ги избираме. Той представя Теория от Когиталността, където не само теоретично обяснява това, но и го доказва.

Срещаме се с него и разговаряме за паралелните светове на всеки от нас и Теория от Когиталността.

Какво е Когиталност и какво представлява вашата теория?

Когиталност идва от латинското cogito – мисля. Логиката е споразумение, до което сме достигнали след един продължителен възпитателен процес, който ни натрапва Егото. Увереността в това, което "е" около нас, е единствен аргумент за истинността на същото това "е". Убедени сме, че всичко това функционира и има своето материално проявление в илюзорния ни триизмерен свят. Напълно забравяме търсенето извън рамката на сетивността.

Изглежда, новите технологии създават повече проблеми, отколкото решават. Медицината има значителен напредък в технологиите, но здравето не се подобрява. Да се замислим и да променим светогледа си като цяло, е крайъгълен камък. Мнозина все още търсят подходящото парченце, за да оправят първо него. И достигат до отегчение от търсенето!

Този свят ли желаем? В този свят ли е добре да раждаме, работим? Ако отговорът е "Не", защо търпим това? Ние сме тези, които го превърнахме в това, което Е! И в наша власт е да го променим. Като започнем от себе си – от осъзнаването, че всички сме едно цяло:

Цялото е Ум. Светът е ментален. (първи принцип на Хермес)

В този принцип се крие една основна истина, която ние сякаш не желаем да приемем – Всички сме едно… Неразделно цяло с различни проявления. Един-Е-Ние… Без пространство и време… Защото те са също част от мисловността и Цялото.

Cogito, ergo sum… Мисля, следователно съм!

Съществува ли Мегавселена и живеем ли в паралелни светове?

Съществуват т.нар. червееви тунели, които са магистрали, свързващи настояще, минало и бъдеще. Проектът Монтоук го доказа още преди години. Ако се върнеш в миналото и убиеш родителите си, как тогава ще се родиш и да се върнеш в миналото?

Според Айнщайн времето не е линейно, насочено от минало към бъдеще, а река, която променя своята скорост. Според струнната теория тази река има и водовъртежи и може да се разклонява. Според Теория от Когиталността (ТК) река няма – в нулевата точка време и пространство няма. Там всичко е Тук и Сега. И събитията се случват чрез уникален кръговрат между нас и… нас.

Цялото интервю можете да прочетете в Мегавселена.