Земните недра ревниво пазят кости и твърди черупки на живи същества, населявали нашата планета преди милиони години.
Но по разбираеми причини меките тъкани и органи на доисторическите животни попадат в ръцете на учените изключително рядко.
Затова всяка такава находка приковава интереса на палеонтолозите. Особено ако става дума за мозък на повече от 500 милиона години.
В новото изследване Хавиер Ортега-Ернандес (Javier Ortega-Hernandez) от Кеймбриджкия университет изучавал останки на изкопаемо ракообразно от вида Odaraia alata, обитавало моретата на ранния палеозой. Това чудно същество е приличало на подводница с големи очи, залепени върху тънки "стъбла".
Ученият установил, че очите на животното се съединявали с тънка хитинова пластина в предната част на тялото, известна като преден склерит, с помощта на нервни окончания, излизащи от съхраняван в черупката зародиш на главен мозък.
Такъв строеж на нервна система много прилича на това, което може да се наблюдава при съвременните членестоноги. Дълго време палеонтолозите не могли да намерят точното предназначение на склерита, известен по други находки.
Сега може да се каже, че той е представлявал зачатък на глава за закрепване на фоторецепторите. Това откритие показва, че рудиментарен мозък се е появил при членестоногите още преди формирането на отделна глава, която вероятно се е развила по-късно с цел защита на главния нервен център.
Цялата статия можете да прочетете в Мегавселена.