България се превръща в старчески дом

Как да се компенсират всички онези българи, които губим годишно от комбинацията между смърт и емиграция? Няма друг начин: опустяването на страната може да бъде предотвратено само чрез контролирано привличане на мигранти.

Има една африканска легенда, според която старите слонове отиват да умират на едно определено място, знанието за което тези мъдри същества някак си предават от поколение на поколение. По-циничната версия е, че откриваните скелети без бивни са свидетелство за бракониерски набези.

Преброяването: какво ще разберем за българската нация

Ако очакваме нещо от стартиралото национално преброяване, то е отново да се убедим, че България е станала такова място за умиране. И не говорим само за рекордната смъртност от Ковид-19, постигната благодарение на многогодишното кретенизиране на българското публично пространство. Става дума за нормалната (?) смъртност, която при 8-9 на хиляда в Европейския съюз в северозападната част на България надхвърля 20.

Политици ще борят ниската раждаемост и пламенно ще обещават детски надбавки (ама не на всички, а само на нашите момичета, белоногите). Само че раждаемостта едва ли ще е много далеч от европейските 1,55 деца на жена, дори малко над това ниво. Защото, както знаем, демографският преход навсякъде прави едно и също - детето престава да е икономически ресурс, превръща се в елемент от стандарта и започва да изисква все повече грижи. Става непосилно, а и непрестижно, "немодерно" да имаш 6-7 деца (установено е, че дори двойки от страни с много висока раждаемост постепенно започват да раждат по толкова, колкото е прието в приемащата страна).

Не знам дали можеш да накараш хората да раждат, като им дадеш едни пари, но пък можеш да се харесаш на избирателите. Децата са радост и дар, но те предполагат нещо много по-комплексно - да го наречем култура на родителството, в която на двойките да е лесно и приятно да гледат деца благодарение на помощта на цялото общество. Но и тук чудеса няма - такава култура създаде Дьо Гол във Франция след войната, а резултатът безспорно беше положителен. И все пак днес той се измерва със стойността 1,85 - тоест, остава под числото на заместване на поколенията, което е 2,1.

Така че да оставим раждаемостта - тя ще си е в европейските норми. Ако искаме да се потискаме, по-добре да се насочим към показателя застаряване. И не защото средната възраст, до която се предполага, че доживяваме, ще е със 7 до 10 години под тази в развития свят (вероятно прочутият бацилус булгарикус не влияе на болничната ни система?). Причината е, че просто няма млади. Доскоро тази възраст гонеше 44 години (при 40 през 2000 година), а днес, боя се, вече сме отгоре и тенденцията изглежда необратима. Тръгнете от този феномен и разсъждавайте за политика, иновации, социални движения, реформи. И си обяснете защо в 46-ото НС се говори предимно за увеличението на пенсиите.

Превръщането на страната в старчески дом само по себе си няма защо да е страшно, особено ако си представим, че много от нашите възрастни имат чуждестранни пенсии или поне преводи от децата. Дето се казва, няма да им вдигат шум разни дечурлиги, ще си се разхождат с бастунчетата, ще си наливат на спокойствие минерална вода. Само че застаряването активизира един ужас на скоро модернизиралото се българско общество: няма да има кой да те гледа. И ето ви нов фронт за политическа агитация - ще ни обещават, че ще върнат младите. Макар че националната статистика няма да обясни какво точно ще правят младите, като се върнат тук. И дали не са заминали, за да се отърват от родителите си.

Класическата популистка тема е етническият състав на нацията. Най-много ще се обсъжда колко ще излязат ромите - или по-точно колко от тях ще се самоопределят като роми. Числата досега варират между 300 и 900 хиляди в зависимост от това дали гледате официални данни или експертна оценка. В Северна Македония също се броят, а там голямата тайна вече 20 години е процентът на албанците, които май вече отиват към една трета. В Америка пък очакват в близко време европейските бели да станат малцинство. Различни драми.

А всъщност най-дълбокото страдание зад всичките тези числа ще е фактът, че намаляваме. При това май още живеем със заръката на Георги Димитров да станем 10 милиона, защото трябва да има войници и работници, нали така? Така че очаквайте поредния удар по националния нарцисизъм - ще сме паднали още надолу от 7-те милиона. А колко от тях ще са етническите българи, православни, уседнали? Хайде още една депресия.

Новото агрегатно състояние на българската нация

Някои данни от преброяването дават възможност да се замислим и за едно друго ние, различно от архаичните представи на популистите - за българите в движение, за тези, които отиват и се връщат, които са се установили някъде, но още не са скъсали връзките си с родината. Колко от тях имат апартаменти в страната, които държат заключени за случай, че решат да се върнат? Колко се канят да се пенсионират тук, на чист въздух? Тези миграцинонни нагласи предполагат изследване, не просто броене. Но ми се вижда важно нацията да се разглежда вече не като кошара, а в движение. Какво мотивира това движение, в какви посоки е то? Тези хора са важни не само защото едни партии се надяват те да гласуват за тях, а други искат да ги изключат от политическия ни живот. Просто нацията е преминала в ново агрегатно състояние и ние трябва да го изучим. Дали заминават бедните или по-заможните? Тези, които са учили в добро училище - или тези, които ще идат да учат там?

В една публикация на демографи срещнах странно число - емигрантите у нас са 61% жени. Дали тази тенденция продължава? Сравнете го с афганистанските бежанци, които са над 80% мъже. Страдаме заради това, че ни взимат жените, страхуваме се от младите мъже, които пристигат. И все пак ми се струва, че ще бъдем учудени от нарасналия през последните години брой имигранти (вероятно най-вече сирийци, иракчани, турци), които въпреки медийното плашене ще се окажат в голямата си част нормално интегрирани, ако изобщо са останали в България. За съжаление имиграцията далеч не може да компенсира онези българи, които губим годишно от комбинацията между смърт и емиграция. Но пък кой знае - може тъкмо тези числа да ни поуспокоят, да ни накарат да разберем, че няма друг начин да се справим с опустяването на страната и с липсата на работна ръка, освен чрез контролирано и внимателно привличане на икономически мигранти. Демографите вече констатират спад на раждаемостта по света - само няколко са местата, най-вече в Африка, където тя още е на предмодерни нива. Ако тенденцията се запази, в средата на века ще настъпи глад за хора и наместо да се плашим с "тълпи и пълчища", ще трябва да мислим за привличане на таланти, каквито политики вече отдавна практикуват развитите страни.

Е, има и забавни моменти в преброяването. Като например комбинацията от ултрамодерния въпрос дали в домакинството си имаме интелигентни устройства и питането кой бил главата на семейството. Повод за весели караници. Много добре е също така, че се пита за небрачно съжителство - като гледам листовката, така незабелязано може да бъдат преброени и еднополовите двойки, което ще помогне за по-добро разбиране. Не забравям и хакерската атака от първия ден, блокирането на сайта в момента, в който лично аз опитах да вляза. Но и това дава някаква (статистическа?) информация за състоянието на страната, нали? Така че: участвайте!

Автор: Проф. Ивайло Дичев

Източник: Дойче веле