Всеки с над 30 хил. лева може и да се окаже престъпник

Законът за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност нарушава основни човешки права и приемането му е "недопустим експеримент".

Около това становище се обявиха участниците в кръглата маса за законопроекта, организирана от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ).

По време на дискусиите бяха показани данни от работата на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност (КУППД), известна с прозвището си "Комисията Кушлев". Работодателите ги окачествиха като "незадоволителни".

Докладите показват, че за периода 2006-2009 г. стойността на конфискуваното имущество е едва 0.2% от стойността на наложените обезпечения и се равнява на 3.4% от бюджета на комисията.

Според КРИБ предлаганият законопроект няма да доведе до подобрение на тези данни. Освен това текстовете нарушават основния принцип в Наказателния кодекс – презумпцията за невинност. Те предвиждат например облекчени условия за отнемане на имущество, така наречената "гражданска конфискация", а у нас имуществото може да се отнема преди влязла в сила присъда.

В международен план тази мярка се прилага, но като средство за борба с тероризма, организираната престъпност и корупцията.

Законът е така написан, че под обсега му могат да попаднат всички български граждани, които нямат имунитет. По данни на КРИБ през последните 15 години нерегистрираните доходи са на стойност между 50 и 200 млрд. лева. Или между 80 хил. и 400 хил. домакинства могат да притежават имущество, което няма как да докажат. Всеки, който има имущество над 30 хил. лева, е потенциален престъпник.

Над 10 млрд. евро пък са донесени през последните 20 години от емигранти на българските им роднини. За тези пари обикновено няма документ, тоест представляват доход, подлежащ на отнемане по този закон.

Над половин милион жилищни имоти, построени през последните 20 години, са продадени по данъчни оценки под платената пазарна цена. Те също подлежат на конфискация. Потърпевши обаче ще бъдат техните собственици, които са изрядни, смятат още от КРИБ.

Друг изтъкнат недостатък на законопроекта за конфискуване на незаконни доходи е, че Комисията може да образува производство по анонимен сигнал, като по този начин би могло да се отклони вниманието от реалните притежатели на незаконно придобито имущество.

Адвокат Георги Атанасов от Висшия адвокатски съвет показа и друг пропуск в законопроекта. Той даде пример със западна фирма, която наема офис площи у нас. След 5 години установява, че този имот трябва да бъде отнет, защото наемодателят има някакво престъпление (което може да бъде неправилно пресичане или паркиране например).

В този случай фирмата, която е наела имота, трябва да води дело за своя сметка, за да установява невинността на наемодателя. Друг парадокс е, че ако имотът, който подлежи на отнемане, има ипотека, собственикът му трябва да изплаща с години съответната стойност на имота, който му е отнет в полза на държавата.

Някои от участниците в дискусията определиха готвения закон като реваншистки, защото се опитва да върне на държавата това, което е било заграбено по време на социализма. Те се обединиха около тезата, че ако подобно законодателство наистина е необходимо, то то трябва да важи единствено за имуществото, придобито след влизането в сила на съответния закон.

В отговор на отправените критики, зам.-министърът на правосъдието Жанета Петрова -Босева заяви, че законът има за цел да лиши престъпността от печалбата, която генерира.