Защо туристът да не ходи и на паметника на Съветската армия

Миналата седмица като капак на страстите, които се разгоряха около графити изпълнението на Паметника на съветската армия в София, художникът от Варна Георги Пехливанов предложи градинката пред паметника да бъде превърната в артпространство с една стъклена пирамида, която да се издигне пред съветските войни.

Заради читателите на iNews, които се развълнуваха от идеята, си поговорихме с Георги Пехливанов:       

Не смятате ли, че използвайки сравнението с пирамидата пред Лувъра, вашият проект ще загуби част от оригиналността си? В каква степен тя би копирала тази пред Лувъра?

Знаете, че Лувъра всъщност е бивш дворец, превърнат в най-големия музей на Франция. Най-значимата относително скорошна промяна във външния му вид се случва де факто около 90-те години на миналия век и това е стъклената пирамида на архитекта И. М. Пей и то, забележете, това се прави със сътрудничеството на тогавашния президент Франсоа Митеран.

Той решава, че трябва да направи някои промени из страната и Лувър е едно от местата. Пей е от китайски произход, американец, и е роден някъде около 1917 г. Представяте ли си това какъв културен шок е за гордите французи?

Някакъв дядо да им казва какво е модерно и да им се меси в историята! Когато се предлага да бъде построена пирамидата, тогавашният директор на Лувър даже напуска поста си, заявява, че това е ужасна глупост, позор и т. н., подигравка с историята и какво ли още не. Обаче държавата подкрепя архитекта и екипа му – между другото, те са наистина сред най-известните модернисти, и реално сега Франция ужасно много се гордее с тази своя придобивка.

Вижте си албумите със снимки – всеки, който е ходил в Париж, се е снимал пред пирамидата! Та това са си реални приходи за държавата, които тя после влага обратно в култура!

По отношение на това, че използвам сравнението с Лувъра – хората обичат да мислят в стереотипи, в познати форми. Ако им кажа – смятам, че би била интересна една стъклено-метална хексагонална конструкция, те изобщо няма да ме разберат какво имам предвид.

Мислите ли, че изкуството наистина може да свали разделителните линии между поколенията по отношение на миналото?

Убеден съм. Напоследък дори в България се появиха толкова много фестивали – на дизайна, на танците, на водата и какво ли не още. По тези фестивали ходят много млади хора, които, вярвам, са доста непредубедени.

Та какво би могъл да знае за комунизма един млад човек, роден 1994 година примерно? Само това, което са му разказали мама и татко – в зависимост от личните си спомени. А по времето на комунизма точно се родиха едни такива "културни продукти”, за които на Запад си умират да гледат изложби, а ние само носталгично въздишаме – картинки от дъвка "Идеал”, локуми, бонбони "Амфора” и какво ли не още. Има си романтика.

За мен изкуството дава свобода на мисълта, в самата си същност то е незлобливо, дори и да показва хора с автомати!

Преди издигането на паметника там е имало блато, след това ледена пързалка, зеленчукова градина и цветарник на Двореца, а и детска градина. До 80-те години отзад се помещаваше и зоологическата градина на София. Не смятате ли, че в тази част от архитектурния изглед на града една стъклена пирамида би била също достатъчно голяма провокация?

Смятам единствено, че в центъра на столицата няма да ми е приятно да има блато. Така или иначе, пред паметника и сега има млади хора.

Миналата година един приятел участваше в архитектурна изложба, подредена в пространството отпред. Но някакси така събитието си отшумя. Какво пречи тези деца, които карат бордове отпред и драскат безразборно, да са още по-близо до едно пространство, което може би ще им се стори любопитно и вдъхновяващо, а чуждият турист ще включи в обиколката си, защото - да не се залъгваме – сега май стигат само до "Александър Невски”.
Ето, сега вече има и Музей на съвременното изкуство - смятам, че трябва да продължаваме в този дух!

Искам да Ви попитам - харесахте ли графитите като изпълнение? Смятате ли, че това е чисто идеологическа провокация или е творчески акт?

Първо, нека сме наясно, че това, което бе направено на паметника, по никакъв начин не може да се нарече изкуство. Това си беше живо клепане с голямата баданарка. Един истински творец не изразява себе си по този начин. Това по-скоро е една интересна идея, реализирана от един или няколко души след дълго обмисляне. Но не знам посланиците на САЩ и Русия дали мислят така.

Аз лично по-скоро бих заложил като предположение за авторство на някоя от рекламните агенции. Комунизмът ни даде Дед Мороз, а "Кока-кола” – Дядо Коледа!

Но да сме наясно – когато на Запад се правят подобни акции, те са съгласувани с общината – плащаш си еди-колко си хиляди евро за боядисването и почистването след това на паметника, подписваш договор колко време ще стои така и после средствата се ползват за почистване на други паметници и т. н.

В този смисъл не одобрявам направеното от тези хора. Ако аз утре реша, че ми е много фешън да намацам на вашия блок отгоре до долу с шарени графити и откачени човечета и напиша: "Тук живеят болните от 4-ти психодиспансер”, дали ще ме сметнете за артист, придал цветност на идеологически стария ви, полу-саниран грозен сив соц-блок, защото блоковете са си също паметници на комунизма. Или по-скоро ще ви се прииска да се хванете за бухалките с идеята да ми потрошите главата?

Едно осъвременяване като например Вашата идея за надграждане на пространството пред паметника, също е някакъв вид коментар, дописване, доизмисляне на иначе монументалното напълно в стил социалистически реализъм изпълнение. Това не е ли намеса в историческата памет също толкова драстична, колкото са и графитите от 18-ти този месец?

Не смятам, че дострояването е намеса, тъй като реално паметникът ще остане непокътнат. Напротив – смятам, че така ще престанат да драскат по него, защото цялата дейност по всякакъв вид творчество ще бъде поета функционално от пирамидата – вътре ще има изложби, творчески работилници, фестивали, концерти, може да има театър, представяния на книги, на модерни инсталации, в стил доктор Гатев, Венци Занков, Дан Тенев, изобщо - хората от второто неоконцептуално поколение, истинския ъндърграунд, ще ме прощавате за чуждиците.

Не мислите ли, че паметникът на Съветската армия трябва да бъде демонтиран и след това мястото да се превърне в арт-пространство?

А може би на някои хора ще им се хареса повече паметникът да го няма, за да се извиси на негово място я пазарче, я небостъргачо-мол?... Вие знаете ли колко струва да се демонтира едно такова нещо? С една боя всички решиха, че са много куул, фрий, младите викат "голям фън, показахме им!” Какво показаха и на кого? Този паметник може да показва на децата, че исторически у нас са се случвали странни неща. Ако го махнем, как изобщо ще стане въпрос за това? Откъде да го разберат децата? А така имат нагледен урок как е работела пропагандната машина, какво значи "монументално”, защото това в музея не се вижда, кой ще е тоя огромен музей, дето ще го изложите този мастодонт в реалния му вид?

Лесно е да демонтираме, трудно се строи. Макар че май съм в грешка – Мавзолеят не беше особено лесен за събаряне и до ден-днешен е повод за подигравка с политиците, които го бутнаха. Което само показва колко професионално е бил проектиран.

Идете да видите пространството, където бе той. Сега – мъдри се някакво махленско кафене, теменужки някакви, цветя имаше, но дори те мигрираха оттам! А можеше да имаме чудесна сграда на музей на тоталитаризма! Това беше загуба, акт на рушене, извършен от дълбоко комплексирани хора. Ако аз тежа 200 кила и изпотроша огледалата у нас, това няма да ме направи реално по-фин, нали?! Същият дебелак ще съм си!

Изпуснахме ли момента да направим един хубав музей на комунистическото минало с разрушаването на мавзолея

Ами изпуснахме го – такова ни е "гражданското общество” – пада си само по отрицанията, по фейсбуците, по парадите, а работа за 5 стотинки не върши. За мен все пак е обнадеждаващо, че се говори, че скоро ще имаме музей на тоталитарното изкуство. Надявам се там да видят бял свят произведения, които сега прашасват по мази и депа. Ако щете дори за студентите художници това ще е супер полезн

Каква би била необходимата сума за изграждане на една такава стъклена пирамида и Вие бихте ли внесли официално предложението си в Столична община?

Вижте, не съм човекът, който ще реши ще има ли реализация тази идея или не. Аз лично не съм от творците, които вечно се оплакват колко е тежък и труден животът и как еди-коя си институция ми е длъжна, понеже съм видите ли втори Пикасо. Пикасо е един и не е ходил да тропа по разни врати, за да си рисува картините – обратното – по едно време другите са започнали да го търсят много, а той пък тогава е решил да се погаври леко с публичността си.

Доколкото ми е известно, френската пирамида е струвала около 15 милиона щатски долара. Далеч съм от мисълта, че ние можем да отделим толкова. Но и не смятам, че трябва да изкопираме пирамидата мот-а-мо. Цената не е най-важното нещо според мен. Ако се стигне до строеж, той би трябвало да е плод на спечелен конкурс, разбира се, че тук трябва да се намеси и съюзът на архитектите, тъй като такъв проект не би бил по силите на един творец. Аз обаче лично смятам, че за този проект не би трябвало да се търси държавно или общинско финансиране, тъй като това би подкопало идеята изначално.

Ролята на общината я виждам по отношение на публичния дебат, на събиране на предложения и т.н. Бих се зарадвал, ако банките, големите компании подкрепят подобен проект.

Все пак да не забравяме, че на банкнотите от един долар има пирамидка! :)) В този смисъл – би било по-редно критиците ми да кажат, че плагиатствам от Древния Египет!